Призована от сенките

— О-хо. — Погледнах приятното, искрено лице на Мак и се опитах да го оправдая. Но беше трудно. Светът, в който бях израснала, бе изграден на строги принципи: всичко, което се правеше, бе за да се спечели някаква награда или да се избегне наказание. И колкото по-рискована е работата, толкова по-висока е наградата или по-жестоко наказанието. Имайки предвид нивото на риск, за което говореше Мак, възнаграждението трябваше да е дяволско високо.

Приткин стоеше притихнал по време на вдъхновената реч на приятеля си, задоволявайки се само да гледа намръщено в далечината. Щракнах с пръсти пред лицето му.

— И така каква е твоята история? И ти ли си замесен в това, въпреки желанието ти?

Обикновеното му мръщене се задълбочи.

— Както каза, аз съм замесен, защото възнегодувах срещу това да бъда превърнат в убиец. Беше ми възложена задачата да намеря Мира, за да я съдя, въпреки че присъдата в нейния случай бе предрешена. Други търсеха теб и нямаше съмнение, че те бяха получили същите инструкции като моите. Ако установях, че не може да бъде доведена жива, аз имах свободата да използвам крайни мерки, за да се уверя, че тя няма да бъде повече заплаха за интересите на Кръга.

Една дума от всичко, което каза, привлече вниманието ми.

— Съд? — Беше трудно да се повярва, че някой щеше да съди Мира, само за да се опитат да ме убият. По-скоро изглеждаше така, сякаш Кръгът щеше да й даде медал. — Какво е направила?

— Тя бе замесена в смъртта на Пития.

За момент си помислих, че въпреки всичко той говори за мен. Изведнъж ми проблесна.

— Имаш предвид Агнес?

— Покажи малко уважение! — каза Приткин гневно. — Използвай подходящото и звание.

— Тя е мъртва — изтъкнах аз — едва ли ще възрази.

— Но Мира не би могла да е извършила това! — прекъсна ни Мак. — Аргументите на Съвета нямат никакъв смисъл. Какво щеше да спечели от това?

Помислих си, че това беше доста очевидно.

— Тя вероятно си е мислела, че ще стане Пития, ако Агнес умре, преди да може да прехвърли силата в мен.

— Но това е така, Каси — настоя Мак. — Както Джон изтъкна пред Съвета, силата няма да се прехвърли в убиеца на друга Пития или на наследника, който тя е посочила. Това е старо правило, което да предпазва посветените от това да се избият една друга за длъжността.

Мозъкът ми крещеше за почивка.

— Може ли още веднъж да повториш?

— Силата никога не би се прехвърлила в убиеца на Пития или на нейния наследник — повтори Мак бавно.

— Няма откъде да знаеш това? — настоя Приткин.

— Не. — Не бях сигурна, че мога да повярвам на това. Наистина исках, защото това означаваше, че отстраняването ми можеше и да не е в дневния ред на Мира. Но бях преживяла трудни времена с тази идея, за да приема, че тя възнамерява да забравим лошото и да сложим пепел на миналото. Това не изглеждаше като нейния стил, особено след двете рани от моя нож в тялото й. Да не споменавам и това, че дори и да беше решила да поеме по трудния път, едва ли Распутин щеше да приеме поражението й. Той имаше нужда от това да стане Пития, ако имаше шанс тя да спечели или дори да преживее войната. Тук нещо не беше, както трябва.