Дясната ръка на Бога

Юношата от Лулеа отново повиши глас, с лекота чут от всички присъстващи в тълпата. Пламъкът отново го обгърна още по-плътно.

— В тълпата, а и сред самите редици на нашата Компания, има хора, които ние наричаме лозиани. Хора, които не водят произхода си от Първородните, прогонени от Долината на младостта. Нека видим дали Стрелата на единението, най-свещеният предмет, познат на фалтанци, приема или отхвърля лозианите сред нас.

Ти ме предизвика да кажа и сторя странни неща, обърна се той към гласа. Сега е мой ред. Да го направя ли? Няма да продължа, докато не ми отговориш.

<Не е нужно да ти отговарям. Сега вече усещаш Стрелата. Нейните желания са и твои. Приведи плана си в изпълнение.>

— Погледнете! — провикна се Лийт. Чувстваше се като уличен търговец, но знаеше, че това, което се кани да стори, е необходимо. — Джугом Арк ще подложи лозианите на изпитание с огъня си!

Дузина огнени стълбове се разпръснаха от Стрелата, извисиха се над главите на тълпата, за да се приземят на отделни места. Една от пламенливите колони се насочи към Те Туахангата, намиращ се само на няколко ярда от Лийт. Тъмнокожият боец моментално се изгуби сред яркия пламък. За един ужасяващ момент Лийт си помисли, че Туа е бил изпепелен жив, и нададе вик, заедно с мнозина от тълпата. Само че не! В сцена, неестествено напомняща на съня му, огньовете обгръщаха тъмни силуети. Блясъкът на Стрелата ставаше все по-ярък и по-непоносим за очите. С един последен изблик на светлина, раздрал мрака, огнените стълбове изчезнаха.

— Огледайте се — проговори Лийт в настъпилата тишина. — Лозианите бяха докоснати от пламъка на Най-възвишения, преценени, и все още живеят. Нима някой е бил изпепелен?

Хората, намиращи се близо до обгръщаните от пламъка, вече се бяха отдръпнали и дори и сега не се приближаваха, сякаш се бояха от някаква остатъчна топлина.

— Получихме своя отговор — заяви Лийт, стараейки се да скрие облекчението си. — Някой склонен ли е да подложи на същото изпитание предразсъдъка си срещу лозианите? Останал е още много огън!

Той издигна стрелата високо, а тя заблестя с гневно червено сияние.

Никой не се отзова на предизвикателството.

— Върнете се по домовете си — каза им Носителят на Джугом Арк. — Помислете над това, което чухте, и решете дали можете да бъдете верни на тази нова идея за Фалта. И ако отговорът е утвърдителен, върнете се сутринта и доведете онези, които мислят като вас. Тогава ще решим какво ще правим.