Свидетел на огъня [bg]

Профилът на извършителя е метод за идентификация чрез тълкуването на престъплението като метафора за психическото предразположение на този, който го е извършил. Логическата обосновка е, че вътрешният живот на един човек се отразява до известна степен във външния му живот. Ако едно престъпление е хаотично, то и психиката на престъпника е хаотична, и този хаос може да бъде скрит само ако извършителят е единак.

Юна вижда устните на Натан Полок да мърдат, докато той разсъждава. От време на време прошепва нещо на себе си или несъзнателно подръпва конската си опашка.

— Струва ми се, че мога да си представя телата… и начина, по който са разположени петната от кръв — казва той. — На теб всичко това ти е добре известно… че повечето убийства са резултат от мигновена ярост. После хората се паникьосват от кръвта и хаоса. Тогава измъкват шлифовъчни машини и чували за боклук… или пък се подхлъзват из кръвта с четка за под и оставят следи навсякъде.

— Но не и тук.

— Този убиец всъщност не се е опитал да скрие нищо.

— И аз си мислех за същото — съгласява се Юна.

— Престъплението е извършено с жестокост и методичност, това не е наказание, което е отишло твърде далеч, а и в двата случая целта е била да се убие… нищо друго. И двете жертви са затворени в малки стаи, не могат да избягат… Престъплението не е от омраза, по-скоро напомня екзекуция или заколение.

— Смятаме, че извършителят е момиче — добавя Юна.

— Момиче ли?

Юна среща изненадания поглед на Натан и му показва снимка на Вики Бенет.

Натан се засмива и свива рамене:

— Извини ме, но силно се съмнявам да е така.

Матилда излиза с чай и понички и сяда на масата. Натан налива чай в три чаши.

— Не смяташ ли, че е възможно момиче да извърши това? — пита Юна.

— Никога не съм се натъквал на такова нещо — усмихва се Натан.

— Не всички момичета са добри — отбелязва Матилда.

Натан посочва снимката:

— Известна ли е с това да проявява склонност към насилие?

— Не, напротив.

— Тогава преследвате грешния човек.

— Сигурни сме, че вчера е отвлякла дете.

— Но не го е убила?

— Не и доколкото ни е известно — казва Юна и си взема една поничка със сладко.

Натан отново се обляга на стола и присвива поглед нагоре към небето.

— Ако момичето не проявява склонност към насилие, ако не е било наказвано, ако не е било обект на подобно разследване преди, то не смятам, че е то — обяснява и после вперва в очите на Юна острия си поглед.

— Но ако все пак е то — упорства Юна.

Натан поклаща глава и духа чая си.

— Няма начин — отговаря той. — Току-що прочетох една статия на Дейвид Кантър… Знаеш, че той съсредоточава профилите върху ролята, която извършителят отрежда на жертвата по време на самото престъпление. И на мен ми е хрумвала тази идея… че извършителят използва жертвата като един вид партньор в своя вътрешна драма.

— Да… звучи логично — отговаря Юна.