Свидетел на огъня [bg]

Много от момичетата, които идват тук, имат в биографията си злоупотреба с наркотици, почти всички са се самонаранявали и страдат от хранителни разстройства, а доста от тях са склонни към насилие.

На практика не съществува алтернатива за затворените домове за грижи и настаняване с техните аларми на вратите, решетки на прозорците и заключени портали. Следващата инстанция обикновено са затворите и принудителната психиатрична грижа в света на възрастните, но „Биргитагорден“ спада към малкото изключения. Тук се настаняват момичета, на които да се помогне да се завърнат към света извън стените на някоя институция.

В „Биргитагорден“ отиват добрите момичета, както обикновено казва Елисабет.

Тя взема последното парченце черен шоколад, пъхва го в устата си и усеща сладостта и горчивото изтръпване под езика.

Раменете ѝ бавно започват да се отпускат. Вечерта се бе оказала бурна. А пък колко хубаво започна денят. Учебни занятия сутринта, игра и къпане в езерото след обяд.

След вечеря домакинката си тръгна и Елисабет остана сама в дома.

Персоналът нощем бе намален четири месеца след като холдингът „Бланшфорд“ придоби компанията за здравни грижи, част от която е „Биргитагорден“.

На ученичките бе позволено да гледат телевизия до десет часа. Самата тя седеше в сестринската стая и се опитваше да навакса с писането на куп лични оценки, когато чу гневни крясъци. Бързо отиде в стаята с телевизора и видя, че Миранда се бе нахвърлила върху малката Тула. Врещеше ѝ, че била путка и курва, смъкна я от дивана и я зарита в гърба.

Елисабет започна да свиква със склонността към насилие на Миранда. Жената се втурна вътре, отскубна момичето от Тула, отнесе един удар по бузата си и ѝ се наложи да кресне на Миранда, че поведението ѝ е недопустимо. Без повече разисквания Елисабет я поведе към приемната стая и после към изолатора в коридора.

Там ѝ пожела лека нощ, но Миранда не ѝ отвърна. Просто седеше на леглото, втренчена в пода, и се подсмихваше, докато Елисабет не заключи вратата.

Новото момиче Вики Бенет всъщност имаше час за вечерно събеседване, но времето не стигна за него поради конфликта между Миранда и Тула. Вики плахо посочи, че е неин ред за събеседването; когато то бе отложено обаче, тя се натъжи, счупи една чаена чаша, взе едно парченце и се наряза по корема и китките.

Когато Елисабет влезе, Вики седеше, захлупила лице с длани, и кръвта се стичаше надолу по ръцете ѝ.

Елисабет проми външните рани, залепи лейкопласт на корема ѝ, превърза дланите ѝ с бинт, утеши я и я нарича „миличка“, докато не видя бледа усмивка на лицето ѝ. За трета поредна нощ даде на момичето десет милиграма от успокоителното „Соната“, за да може да заспи.