![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
В участъка влиза Гунарсон, съблича смачканото си палто и го окача на закачалката. Оригва се, като прикрива устата си с ръка, и после отива в стаята за почивка. Когато влиза с чаша кафе в ръката и вижда Юна, той се ухилва:
— Не ти ли е мъчно за Стокхолм?
— Не — отговаря Юна.
Гунарсон помирисва една кутия цигари и се обръща към жената, седнала пред компютъра:
— Всички доклади да идват право при мен.
— Да — отвръща тя със сведен поглед.
Гунарсон измърморва нещо.
— Как мина разговорът с Даниел Грим? — пита Юна.
— Добре. Не че ти влиза в работата. Макар да ми се наложи да го карам по-полека.
— Какво знаеше за Вики?
Гунарсон издиша, свистейки през присвити устни, и поклаща глава:
— Нищо, което да влезе в работа на полицията.
— Но попита ли го за Денис?
— Онзи проклет доктор ми висеше над главата, все едно му е майка, и прекрати всичко.
Гунарсон силно се почесва по шията и, изглежда, не съзнава, че държи запалка и кутия цигари в ръка.
— Искам копия от доклада на Холгер Ялмерт, щом пристигне — казва Юна. — Искам и отговорите от Държавната криминална лаборатория и…
— Не, сега ще се разкараш от моето игрище, по дяволите! — прекъсва го Гунарсон.
Той хвърля широка усмивка към колежката си, ала после става несигурен, когато среща сериозните сиви очи на Юна.
— Нямаш ни най-малка представа как ще намериш Вики Бенет и момчето — бавно казва Юна и се изправя. — Нямаш си и никакво понятие как ще продължиш с разследването на убийството.
— Разчитам на сигнали от гражданството — рече Гунарсон. — Винаги има някой, който е видял нещо.
44
Тази сутрин Флура се събуди точно преди будилника. Ханс-Гунар искаше закуска в леглото в 8:15. Щом той станеше, Флура трябваше да проветри и да оправи леглото. Ева седеше на един стол, по жълто долнище на анцуг и по сутиен в телесен цвят, за да я надзирава. Тя се изправи и провери дали долният чаршаф е изпънат без гънки и добре подгънат под ъгъла на матрака. Плетената на една кука покривка трябваше да виси точно поравно от двете страни и Флура трябваше да я опъне наново три пъти, преди Ева да остане доволна.
Сега е обедно време и Флура се прибира от супермаркета с пликове храна и цигари за Ханс-Гунар. Връща му рестото, след което, както обикновено, стои права, докато той проверява бележката.
— Това сирене е безбожно скъпо, по дяволите! — изругава Ханс-Гунар недоволно.
— Поръча ми да купя чедър — отбелязва Флура.
— Но не и ако е толкова скъпо, не можа ли да се сетиш просто да купиш друго?
— Извинявай, мислех…
Тя не успява да довърши изречението. Пръстенът с печат на Ханс-Гунар внезапно проблясва пред лицето ѝ, когато той силно я шамаросва. Всичко става светкавично. Ухото ѝ започва да свири и кожата на бузата ѝ гори.
— Нали искаше чедър — обажда се Ева от дивана. — Грешката не е нейна.
Ханс-Гунар промърморва нещо за идиоти и излиза на балкона да пуши. Флура прибира храната, след което се връща в слугинската стаичка и сяда на леглото. Внимателно докосва бузата си и си казва, че ѝ е писнало от шамарите на Ханс-Гунар. Понякога я удря по няколко пъти на ден. Винаги забелязва кога наближава моментът, понеже иначе той изобщо не я поглежда. Най-лошото не е болката, а запъхтяното му дишане и начинът, по който я гледа след това.
Не може да си спомни да я е бил като малка. Той работеше и рядко си беше у дома. Веднъж ѝ показваше различни държави на глобуса в спалнята си.
Ева и Ханс-Гунар излизат да играят на петанк с приятелите си. Флура си седи в стаята. Веднага щом външната врата се хлопва, тя обръща поглед към ъгъла. На старото бюро стои едно украшение, подарък от класната ѝ в гимназията. Стъклена каляска, теглена от стъклено конче. В най-горното чекмедже си пази плюшена играчка от детството: кукла смърф с руси коси и обувки на висок ток. В средното чекмедже има купчинка спретнато сгънати носни кърпи. Флура вдига кърпите и изважда елегантната зелена рокля. Купи я в началото на лятото от един магазин за дрехи втора употреба, никога не я е носила извън стаята си, но тук вътре я пробва често, когато Ева и Ханс-Гунар не са вкъщи.
Започва да закопчава корсажа, когато чува гласове от кухнята. Радиото е оставено включено. Отива да го изключи и открива, че Ева и Ханс-Гунар са яли сладкиш. Подът около шкафовете е целият осеян с трохи. Оставили са пълна до средата чаша ягодов сок на плота и бутилката си стои неприбрана.