Свидетел на огъня [bg]

В главата ѝ през цялото време звучи плачът на Данте. Уплашен е и търси майка си, моли да го пуснат да се прибере при мама.

Тя трябва да стане.

Пиа си взема якето и отваря външната врата. Усеща в устата си вкус на кръв, когато отново сяда в колата под наем и я подкарва. Трябва да намери Данте. Ами ако седи в някоя канавка край пътя? Може би се е скрил под парче картон. Момичето може би просто го е оставило някъде?

Пътищата са тъмни и пусти. Изглежда почти всички спят. Тя се опитва да надзърне в черната мъгла отвъд фаровете.

Отива до мястото, където бе откраднат автомобилът ѝ, остава да седи с разтреперани ръце на волана, после обръща колата и тръгва обратно. Минава през малкото селище Индал, където се предполага, че е изчезнала колата с Данте. Бавно преминава покрай една предучилищна занималня, поема наслуки по „Сулгордсвеген“, след което продължава покрай тъмните къщи.

Нещо мърда под един батут, което я подтиква да спре рязко и да излезе от колата. Препъвайки се, влиза в един двор през нисък розов плет, който издира краката ѝ, продължава да върви до батута и вижда, че една тлъста котка се крие в мрака.

Обръща се към тухлената постройка и се взира в спуснатите завеси, а сърцето ѝ бие до пръсване.

— Данте? — извиква. — Данте? Мама е! Къде си?

Гласът ѝ е дрезгав и тъжен. В къщата светват лампи. Пиа прекосява поляната до следващата къща и позвънява на вратата, блъска по нея, след което продължава към една барака.

— Данте! — провиква се с цяло гърло.

Върви покрай къщите по „Сулгордсвеген“ и вика сина си, блъска с ръце по затворени врати на гаражи, отваря вратите на къщички за игра, проправя си път през бодливи живи плетове, пред един ров и отново излиза на „Индалсвеген“.