Свидетел на огъня [bg]

Юна се е върнал до Стокхолм, тъй като е повикан на среща с двамата вътрешни следователи по-късно през деня. Взема пощата от своя поднос за документи, сяда на бюрото си, започва да преглежда писмата и си мисли, че е съгласен с Натан Полок.

Трудно е да свържеш профила на Вики Бенет с двете убийства.

Макар полицията да няма достъп до документацията на всички психиатри, нищо не сочи, че Вики Бенет е опасна. Не е регистрирана в полицейските регистри и тези, които я познават, я възприемат като срамежлива и мила.

Въпреки това всички технически доказателства сочат към нея.

И всичко показва, че тя е отвлякла момченцето.

Може би то вече лежи в някоя канавка с разбита глава.

Но ако все още е живо, няма време за губене.

Може би седи в колата заедно с Вики в някой мрачен гараж, може би точно в този момент тя му крещи и се опитва да обуздае силен вътрешен гняв.

„Търсѝ назад“, бе го посъветвал Натан Полок както обикновено.

Толкова е просто и ясно — миналото е винаги отражение на бъдещето.

През своите петнайсет години на тази земя Вики многократно е успявала да избяга. От бездомната си майка до приемни домове, от места за спешно настаняване, от специализирани домове.

Все някъде трябва да се намира и сега.

Отговорът може би чака при някое от семействата, при които е живяла, може би е скрит в някой разговор с тези, които са били нейни лица за подкрепа, социални работници или временни родители.

Трябва да има хора, на които е разчитала и на които се е доверявала.

Юна тъкмо се кани да отиде при Аня и да я попита дали е успяла да изрови някакви имена и адреси и ето че тя е застанала на вратата. Снажното ѝ тяло е подчертано от тясна черна пола и както обикновено е облечена с пуловер от ангорска вълна. Русата ѝ коса е вдигната в сложна прическа и е с яркочервено червило.

— Преди да отговоря, трябва да кажа, че повече от петнайсет хиляди деца се изпращат в приемни домове всяка година — подема Аня. — Нарекоха го реформа за здравен избор, когато политиците допуснаха частни актьори. Понастоящем почти всички институционални домове се притежават от фондове, които управляват рисков капитал. Точно както едновремешните търгове на деца, тези, които искат да им се плати най-малко, получават настойничеството… Пестят се разходи за персонал и образование, от терапия и стоматологични грижи с цел по-голяма печалба…

— Знам — казва Юна. — Но Вики Бенет…

— Хрумна ми, че може би си заслужава да опитам да се свържа със социалния работник, който е движил последното ѝ настаняване.

— Можеш ли да го направиш? — пита Юна.

Тя се усмихва снизходително и накланя глава:

— Вече го направих, Юна Лина…

— Невероятна си — сериозно казва Юна.

— Бих направила всичко за теб.

— Не го заслужавам — усмихва се Юна.

— Имаш право — съгласява се тя и излиза от стаята.

След като остава на стола си за известно време, той става, излиза в коридора, почуква и отваря вратата на Аня.

— Адресите — казва тя и посочва купчина листа в принтера.

— Благодаря.