Свидетел на огъня [bg]

Според възстановката на събитията, направена от техниците, възможно е отключващият фактор да е било скарване по-рано вечерта в петък, макар да е съществувало и по-отдавнашно съперничество.

Преди времето за лягане Вики Бенет е взела чука от склада и големите ботуши, които са се използвали от всички, след което е изчакала в стаята си. Когато другите ученички са били заспали, тя е отишла при медицинската сестра Елисабет Грим и е поискала от нея да ѝ даде ключовете. Елисабет отказала и избягала по коридора, вън на двора и влязла в пивоварната. Вики Бенет я последвала и я убила с чука, взела ключовете, върнала се пак в главната сграда, отключила изолатора и убила Миранда. По някаква причина след това вдигнала жертвата си и я сложила на леглото, като поставила дланите ѝ върху лицето. Вики се върнала в стаята си, скрила чука и ботушите, след което избягала през прозореца в гората.

Така си представяха, че са се развили събитията, техниците, извършили оглед на местопрестъплението.

Юна си мисли, че ще минат няколко седмици, преди Държавната криминална лаборатория да е готова с изследванията на пробите, и че техниците чисто и просто предполагат, че както Миранда, така и Елисабет са били убити с чука.

Ала Миранда е била пребита с камък.

Юна я вижда пред очите си: слабичко момиче на тесен дървен нар, кожата, побледняла като порцеланова, кръстосаните глезени, синината на бедрото, памучните гащички, миниатюрното бижу на пъпа, дланите, които лежат върху лицето ѝ.

„Защо е била пребита с камък, когато Вики е имала чук?“

Юна съсредоточено разглежда всяка една фотография от местопрестъплението, след което си представя случилото се, какъвто му е навикът. Поставя се на мястото на убиеца и се принуждава да погледне на всеки ужасяващ избор като на необходимост. За този, който убива, убийството е единственият възможен избор. Най-простото или най-доброто разрешение в момента.

Убийството не изглежда нито отблъскващо, нито зверско, а или рационално, или изкусително.

Понякога извършителят не може да види повече от един ход напред, има нужда да намери отдушник точно за това, оправдава само един-единствен удар. Следващият удар е отдалечен, има усещане, сякаш цели десетилетия го делят от него, преди и той внезапно да го помете като вълна. За убиеца смъртта може да бъде краят на епическа сага, която започва с първия удар и тринайсет секунди по-късно завършва с последния.

Всичко сочи към Вики Бенет, всички предполагат, че тя е убила Миранда и Елисабет, ала същевременно никой сякаш не смята Вики способна да извърши това: нито психически, нито физически.

„Ала всички хора го носят у себе си — мисли си Юна и прибира доклада в поставката за документи на Гунарсон. — Виждаме отраженията му в сънищата и фантазиите си. У всички ни е заложена склонност към насилие, но повечето от нас могат да я обуздаят.“