![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
Флура взема една попивателна кърпичка, забърсва трохите, изплаква парцала и измива чашата.
По радиото съобщават за убийство в Северна Швеция.
Едно момиче е било открито мъртво в изправителен дом за младежи със склонност към самонараняване.
Флура изстисква парцала и го закачва на крана.
Чува, че полицията не иска да коментира текущо разследване, но журналистът интервюира някои от момичетата в дома в ефир:
— Исках да разбера какво е станало, затова се промуших най-отпред — казва момичето с нестабилен глас. — Но не успях да видя кой знае какво, защото ме издърпаха от вратата. Покрещях малко, но разбрах, че няма смисъл.
Флура взема бутилката сок и тръгва към хладилника.
— Искаш ли да споделиш какво видя?
— Да, видях Миранда, тя просто си лежеше на леглото, точно така, разбирате ли.
Флура спира и се заслушва в радиото.
— Била е със затворени очи? — пита репортерът.
— Не, ето така, двете ѝ ръце бяха пред лицето, за да…
— Ама как лъжеш само — провиква се някой отзад.
Изведнъж Флура чува трясък в пода и усеща как краката ѝ се намокрят. Поглежда надолу и вижда, че е изпуснала бутилката. Стомахът ѝ внезапно се обръща, съдържанието му се надига и тя тъкмо успява да стигне до тоалетната, за да повърне.
45
Когато Флура излиза от тоалетната, новините са свършили. Една жена с немски акцент разисква менюта, подходящи за есента. Флура събира парчетата стъкло, забърсва сока и се заковава по средата на пода. Гледа белите си, студени ръце, после отива до телефона в антрето и се обажда в полицията.
Флура чака и слуша сухото пращене в слушалката, след което прозвучава първият сигнал.
— Полицията — вдига жена с уморен глас.
— Да, здравейте, казвам се Флура Хансен и бих искала…
— Почакайте — прекъсва я гласът. — Не ви чух.
— Добре — започва отначало Флура. — Казвам се Флура Хансен и искам да съобщя нещо относно убитото момиче на север, в Сундсвал.
За момент настава тишина. Сетне умореният, но спокоен глас прозвучава пак:
— Какво искате да разкажете?
— Заплаща ли се за сведения? — пита Флура.
— Не, за съжаление.
— Но аз… мисля, че видях мъртвото момиче.
— Имате предвид, че сте видели какво се е случило ли? — бързо пита полицайката.
— Аз съм духовен медиум — казва Флура с тайнствен глас. — Имам връзка с мъртвите… И видях всичко, но мисля… но мисля, че ще си опресня паметта, ако ми платите.
— Имате връзка с мъртвите — уморено повтаря полицайката. — Това ли е вашето сведение?
— Момичето държеше дланите си пред лицето — казва Флура.
— Та това го пишат дори заглавията на вестниците — нетърпеливо се сопва служителката.
Сърцето на Флура се свива от срам. Насмалко отново да повърне. По гърба ѝ се стича студена пот. Не планираше какво да каже, но сега разбира, че е трябвало да каже нещо друго. Вечерните вестници вече бяха изложени в супермаркета, когато пазаруваше храна и цигари за Ханс-Гунар.
— Не знаех — прошепва тя. — Казвам само това, което виждам… Видях също така и куп други неща, за които може би бихте проявили интерес да платите.
— Ние не плащаме за…
— Но аз видях оръжието на убийството, вие може би си мислите, че сте го открили, но грешите, защото видях…
— Знаете ли, че можете да бъдете глобена, ако се обаждате в полицията без основателна причина? — прекъсва я полицайката. — Всъщност е наказуемо. Не искам да звуча ядосана, но разбирате, че ангажирате времето ми, докато в същото време някой, който действително е видял нещо, може би се опитва да се обади.
— Да, но аз…
Флура тъкмо успява да започне да разказва за оръжието, с което е извършено убийството, когато в ухото ѝ се чува изщракване. Поглежда телефона и отново набира номера на полицията.
46
Шведската църква е осигурила на Пиа Абрахамсон временно жилище в голяма дървена къща във вилната част на Сундсвал. Апартаментът е просторен и красив, обзаведен с класически мебели на Карл Малмстен и Бруно Матсон. Църковните настоятели, които ѝ пазаруват храна, неколкократно са настоявали да поговори с някой от свещениците, ала Пиа не може да събере сили за това.
Шофира наетата кола през целия ден, по същия път, покрай малките селища, из Индал и нагоре по пътищата през гората.
Няколко пъти срещна полицаи, които я посъветваха да се прибере у дома.
Сега лежи облечена в леглото и гледа втренчено в мрака. Не е мигнала, откакто Данте изчезна. Телефонът иззвънява. Пресяга се да го вземе, после се вторачва в него и изключва звука. Обаждат се родителите ѝ. Не спират да звънят. Пиа зяпа в мрака в чуждия апартамент.