Свидетел на огъня [bg]

Елин не гледа в него. Леко свежда глава и преглъща тежко.

— Няма да го направи — хладно заявява след това.

— Защо смятате, че Вики Бенет не би ви потърсила?

— Тя никога няма да потърси контакт с мен — отговаря Елин и се изправя. — Грешка бе да ви допусна при себе си, преди първо да проверя какво ви води насам.

Юна започва да сервира, след което обръща поглед към жената.

— Към кого смятате, че би се обърнала Вики? Би ли се свързала с Як?

— Ако имате повече въпроси, можете да се свържете с адвоката ми — уточнява тя и излиза от стаята.

След малко в салона влиза Роберт.

— Ще ви изпратя до вратата — казва той.

— Много ви благодаря — отговаря Юна, налива чай в двете чаши, взема едната, духа и отпива внимателно.

Усмихва се и си взема лимонова бисквита от поднос с бяла ленена салфетка. Без да бърза, изяжда бисквитата и изпива чая си, взема салфетката от коляното си, избърсва уста, сгъва салфетката и я слага на масата, преди да се изправи.

Юна чува как Роберт върви след него, докато крачи през огромния апартамент, през салоните и гостната с кахлената печка. Продължава по каменния под в белия вестибюл и отваря вратата към стълбището.

— Един въпрос, който е редно да повдигна още сега, е, че е много важно Елин да не се свързва с отрицателни…

— Разбирам какво имате предвид — прекъсва го Юна. — Но на първо място, тук не става дума за Елин Франк, а за…

— За мен става дума именно за това, както и за нея — прекъсва го на свой ред Роберт.

— Да, но когато се завръща миналото, не се съобразява с никого — казва Юна, след което продължава надолу по стълбите.