Шестата жертва [bg]

Глава 59

— Семейство Ренфру имат апартамент тук — каза госпожа Джордан, докато ни развеждаше из администрацията, и посочи боядисана в зелено и заключена с катинар врата в края на коридора.

— Защо е с катинар? — попитах аз.

— Заключват само когато отсъстват и двамата — каза Джордан. — Така е по-добре, не се налага да се тревожа за момичетата, които надничат, където не им е работа.

Звук от стъпки се чу откъм горния етаж.

— Общата стая е тук — каза Джордан, като продължи с обиколката. — Конферентната зала е отдясно, а спалните са горе — каза тя и погледна към дървеното стълбище. — Момичетата живеят в агенцията, докато им намерим семейства. Аз също живея тук.

— Колко момичета има сега? — попитах аз.

— Четири. Вероятно Лора ще доведе още четири при завръщането си от пътуването.

С Конклин прекарахме остатъка от сутринта в разпити. Младите момичета слизаха едно по едно в конферентната зала. Всички бяха европейки на възраст от осемнайсет до двайсет и две години, с добър до перфектен английски.

Никоя нямаше съмнения или подозрения нито към семейство Ренфру, нито към Паола Ричи.

— Докато Паола беше тук, всяка вечер се молеше на колене — изтъкна момиче на име Луиза. — Беше девствена.

Когато се върнахме в офиса на Джордан, мениджърката на семейство Ренфру разпери ръце, щом я попитах дали има някаква представа кой може да е отвлякъл Мадисън Тайлър и Паола. Тя се обърна, за да отговори на позвъняване по телефона, а Конклин ме попита:

— Искаш ли да разбия катинара?

— Искаш ли да те прехвърлят в отдела по чистотата?

— Ще си струва!

— Сънуваш — казах му аз. — Дори да имахме основание за подозрение, Мадисън Тайлър не е тук. Отрядната водачка щеше да признае.

Вече напускахме къщата, бяхме стигнали до външните стъпала, когато Мери Джордан ни извика, настигна ни и хвана ръката на Конклин.

— Не знам, доста се колебая. Може да е клюка или нещо неправилно дочуто, не искам да създавам проблеми.