![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще се свържете ли с тях? — попита отново Хенри Тайлър.
— Ще ги разнищим.
Глава 57
Синди Томас говореше по телефона с Юки, докато зареждаше миялната машина.
— Той просто е много забавен — каза Синди за Уит Юинг, симпатичния репортер от „Чикаго Трибюн“, когото беше срещнала преди около месец по време на процеса за общинската болница.
— Онзи с очилата, нали? Той напусна съдебната зала през аварийния изход, така ли беше? Дето пусна алармата? — закиска се Юки, щом си спомни.
— Да. Виж… освен това може да се шегува със себе си. Уит казва, че е недодяланото братче на Кларк Кент4 — изхили се в отговор Синди. — Заплаши да дойде в града и да ме изведе на вечеря. Дори се опитва да получи акредитация за процеса на Бринкли.
— Чакай малко, нали не смяташ да направиш същото като Линдси. Уит живее в Чикаго. Защо въобще да започвате връзка, щом сте обречени на провал?
— Ами… отдавна не съм… хм, не съм се забавлявала.
— Аз също — въздъхна Юки, — не само че не помня откога, но не помня и с кого.
Синди се изсмя, а после Юки я помоли да изчака, за да отговори на друго обаждане. Когато пак се чуха, й каза:
— Хей, репортерче, Червеното куче ме зове. Трябва припкам.
— Давай — отвърна Синди, — ще се видим в съда.
Синди затвори и пусна миялната машина, а после изпразни кофата за боклук. Завърза чувала, излезе, натисна бутона за асансьора и когато той спря, провери дали е празен, за да слезе с него.
Отново си помисли за Уит Юинг и за Линдси и Джо, както и за връзките от разстояние, които по дефиниция приличаха на влакче на ужасите.
За малко ти е забавно, а после ти призлява.
А сега имаше и друга причина да иска да има приятел, който да е в града — самият ужас да живее в тази сграда сама. Натисна „С“ за сутерен и асансьорът, чиято облицовка беше сменена наскоро, се залюля по пътя си надолу. Минута по-късно Синди стъпи в усойното подземие на сградата.
Както вървеше към отделението за боклука, чу да плаче жена, звукът ясно отекваше и беше придружен с бебешки хленч!
Това пък какво е?
Синди зави под сводовете на сградата и видя русокоса жена около нейната възраст с дете в ръцете.
В краката на жената имаше голяма торба за боклук.
— Какво става? — попита Синди.
— Кучето ми — проплака объркана жена. — Погледнете!
Тя се наведе, отвори торбата за боклук, така че Синди успя да види малко куче на черни и бели петна, цялото в кръв.
— Оставих го навън само за няколко минути — каза тя — само за да внеса бебето в апартамента. О, Боже. Обадих се в полицията да се оплача, че някой го е откраднал, но вижте. Някой, който живее тук, го е сторил. Някой е пречукал Барнаби.
Глава 58
Беше сряда сутрин, 8 часът и 30 минути, четири дни след изчезването на Мадисън Тайлър. С Конклин бяхме паркирали до един строеж на „Уейвърли“ и „Клей“, кафето ни димеше и замъгляваше прозорците на колата, а ние наблюдавахме движението около паркираните коли за разнасяне на стоки и пешеходците, които се изсипваха по тесните и мрачни улици на Китайския квартал.
Бях вперила поглед в една конкретна сграда, червена тухлена къща на три етажа на „Уейвърли“. Китайската аптека на Уонг беше на приземния етаж. Двата горни етажа бяха наети от „Уестуд Реджистри“.
Моят нюх ми подсказваше, че ще намерим поне някои от отговорите в тази къща — някаква връзка между Паола Ричи и отвличането… нещо.
В 8 часа и 35 минути входната врата на тухлената къща се отвори и една жена излезе, за да изнесе боклука.
— Действаме — каза Конклин.
Пресякохме улицата и пресрещнахме жената, преди тя да изчезне отново вътре. Показахме й значките си.
Тя беше бяла, слаба, над трийсетте, с тъмна коса, която падаше права до раменете й, красотата й беше помрачена от тревожния израз, изписан на лицето й.
— Чудех се кога ли полицията ще стигне и до нас — каза тя с ръка на дръжката на вратата. — Собствениците са извън града. Бихте ли ги потърсили в петък?
— Разбира се — каза Конклин, — но, ако може, сега искаме да ви зададем няколко въпроса, стига да не възразявате.
Бренда, нашата асистентка, си падаше по Конклин, казваше, че е „магнит за момичета“, и това беше самата истина. Не го прави нарочно. Просто е много чаровен.
4
Тоест на персонажа Супермен. — Б.пр.