Шестата жертва [bg]

Глава 64

Съдия Мур се обърна към шестимата мъже и шестте жени:

— Имате ли нужда от почивка? Добре, господин Паризи, продължете.

— Благодаря ви, господин съдия — каза Паризи.

Той хвърли поглед към мястото, където седеше обвиняемият, видя, че Мики Шърман шепне нещо на клиента си и е обърнал гръб на ставащото в залата. Позата му говореше, че встъпителната реч на Паризи не го е притеснила ни най-малко.

Умен ход. Паризи знаеше, че би сторил същото.

— Както ви казах, „Дел Норте“ тъкмо е акостирал, когато господин Бринкли е застрелял Андреа и Тони Канело. Самото акостиране е шумно, по-шумно, отколкото два изстрела. Все пак някои хора разбрали какво става. Този ден на ферибота е бил дежурен господин Пер Конрад — инженер, женен, с четири деца, след две години му предстояло да се пенсионира. Той видял господин Бринкли с оръжието в ръка, видял и окървавените тела на Андреа и Тони Канело на палубата. Господин Конрад се хвърлил да отнеме оръжието на Бринкли, който от своя страна се прицелил и го застрелял между очите. Господин Лестър Нг бил застрахователен агент от Ларкспур, който идвал в Сан Франциско по работа. Също женен, бивш летец. И той се опитал да обезоръжи господин Бринкли. Но също бил застрелян с куршум в главата. Револверът бил последното нещо, което господин Нг видял в живота си. И двамата мъже проявили смелост, героизъм и загинали достойно. Обаче господин Бринкли не бил приключил. — Паризи отиде до ложата на съдебните заседатели, сложи ръце на парапета и погледна всеки от тях в очите. — До него имало една жена, на която цялото ни общество дължи уважение — госпожа Клеър Уошбърн, главен съдебномедицински експерт в Сан Франциско. Доктор Уошбърн била ужасена, но запазила самообладание, обърнала се към обвиняемия и му казала: „Добре, синко, стига толкова. Дай ми оръжието.“ Обаче господин Бринкли й отговорил с изстрел в гърдите. А когато синът й Уили се втурнал да я защити, прострелял и него. За щастие фериботът се ударил в кея и последният изстрел не уцелил. Поради тази причина Клеър и Уили са живи, а госпожа Уошбърн ще бъде свидетел по процеса. — Паризи направи пауза, за да остави на съдебните заседатели време да си представят ужасната сцена. — Няма съмнение, че всичко, което ви разказах, се е случило. Няма съмнение, че гърмежите не са свързани с пола, възрастта, расовата принадлежност на жертвите или с друга причина. Алфред Бринкли е убил четирима души, които не познава, и се е опитал да убие още двама. Господин Джак Руни е запечатал с камерата си тези ужасяващи събития. Той ще бъде свидетел по процеса и ще ни ги покаже. Самият господин Бринкли направи самопризнания, които също имаме на запис и които ще ви покажем. В този случай няма проби от ДНК, нито пръстови отпечатъци или доказателства от какъвто и да било друг вид, каквито виждате в телевизионните сериали. Тук въпросът кой е извършителят изобщо не стои. Ние знаем кой е. Той седи в залата в момента. — И Паризи посочи с пръст мъжа със синия костюм. Главата на Бринкли хлътна в раменете, все едно вратът му се скъси. Очите му бяха вперени право напред. Изглеждаше така натъпкан с лекарства, че Паризи не беше сигурен дали изобщо чува, или вижда нещо. — Защитата ще се опита да ви убеди, че господин Бринкли страда от психични проблеми и затова не е отговорен за действията си — продължи Паризи, като се върна при катедрата. — Медицинските експерти може да имат наглостта да ви убеждават, че той се нуждае от лечение, а не от наказание. Добре, лекари се грижат за престъпниците и в затворите. Лудостта не спасява никого от действието на закона. И не изключва осъзнаване на факта, че да се убиват хора е грехота. Дами и господа, господин Алфред Бринкли се е качил със заредено оръжие на ферибота, той е набелязал жертвите си, за да ги убие. Убил е четирима души. После е напуснал местопрестъплението. Избягал е, защото е осъзнавал, че извършеното от него е престъпление. Обвинението ще докаже, че господин Бринкли е бил с ума си, когато е извършил четири убийства и два опита за убийство. Ще настояваме да го обявите за виновен. Благодаря ви за вниманието. Съжалявам, че някои от вас се разстроиха, но убийствата наистина са трагедия.