![Шестата жертва [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/9/shestata-zhertva-bg-download.jpg)
Шестата жертва [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Серия: Женски клуб „Убийства“ #6
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-646-8
- Переводчик: Десислава Спасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестата жертва [bg]». Краткое содержание книги:
Нетърпението на Юки беше примесено с притеснението на новака. Беше се подготвила отлично и чакането я убиваше. Тя поизпъна реверите си, подравни купчината листове пред себе си и си погледна часовника. Заседанието трябваше да започне след пет минути, а банката на защитата беше празна.
Присъстващите отново се разшумяха. От видяното сърцето й почти спря. Тя побутна Ленард и той се обърна.
На прохода се появи Алфред Бринкли. Брадата му беше обръсната, косата — подстригана. Носеше син костюм и вратовръзка и не изглеждаше по-опасен от оризов пудинг.
Обаче не той накара стомаха й да се свие на топка, а челюстта й да увисне.
Не Барбара Бланко беше влязла с Бринкли. Вместо нея до него се движеше около четирийсетгодишен мъж, рано прошарен, с черен костюм „Бриони“ и жълта вратовръзка с орнаменти на „Армани“. Юки добре познаваше новия защитник на Бринкли.
Всички го познаваха.
— По дяволите! — рече Паризи със скована усмивка. — Мики Шърман. Познаваш го, нали?
— Определено. Двамата бяхме в защитата на мой приятел само преди няколко месеца.
— Да, спомням си. Беше един лейтенант от отдел „Убийства“, несправедливо обвинен в причиняване на смърт. — Паризи свали очилата си и ги забърса с кърпа, а после се обърна пак към Юки: — Какво ти казах снощи?
— „Трябва да сме подготвени за всичко.“
— Понякога се ненавиждам, че съм прав. Какво можеш да добавиш, освен че не остава никога незабелязан от репортерите.
— Той е голяма работа — каза Юки, — отстъпва дребните детайли за другите. Някои неща може да изпаднат през пролуките.
Юки беше прочела, че Мики Шърман напуска работата на зам.-главен юрист на корпорация, за да започне скромна частна практика. Щеше да работи безплатно по делото на Бринкли, само за медийно внимание, което щеше да е страхотен трамплин за „Шърман и съдружници“. Ако спечелеше той.
— Е, какво толкова — каза Паризи, — ще трябва да открием тези пролуки и да ги разширим максимално. Между другото, вече виждам първия голям проблем, който ще му се изпречи.
— Да — кимна Юки, — Алфред Бринкли не прилича на луд. Само че и Мики Шърман е наясно с това, Лен.
Глава 63
Юки затаи дъх при появата на съдия Норман Мур. Той зае мястото си. От едната му страна беше американското знаме „Олд Глори“, а от другата — знамето на щата Калифорния, пред него — термос с кафе и лаптоп.
Двестата души, събрани в залата, седнаха по местата си, щом заседанието беше обявено за открито.
Норман Мур беше познат като честен съдия. Той имаше навика да оставя адвокатите да се увличат малко повече, преди да удари с чукчето.
Съдия Мур прекара около 15 минути в инструктаж на съдебните заседатели, после обърна синеокото си лице с очила към Ленард Паризи.
— Обвинението готово ли е?
— Да, господин съдия. — Ленард Паризи се изправи, закопча средното копче на сакото си и отиде до ложата на съдебните заседатели, за да ги поздрави.
Червеното куче беше едър, с широки хълбоци и плещи. Червената му коса беше ситно къдрава, а кожата сипаничава и груба. Той не будеше сърдечни трепети, но умееше да се държи като обигран актьор, приличаше на величия от рода на Род Стайгър или Джийн Хекман. Приковаваше погледите.
— Дами и господа, всички вие сте потвърдили, че сте гледали касетата на Руни за стрелбата на ферибота „Дел Норте“, когато сте били избрани за заседатели. Също така сте потвърдили, че сте готови да приемете доказателствата относно вината или невинността на извършителя. Обещали сте да съдите господин Бринкли според онова, което бъде доказано в тази съдебна зала. Ето защо искам да ви опиша атмосферата на „Дел Норте“ на първи ноември, така че да си я представите ясно.
Денят е бил чудесен за разходка с ферибота — подхвана Паризи, — температура около петнайсет градуса, слънчево. Много от туристите били по шорти, тъй като сме в Сан Франциско, Калифорния, нали така?
В залата екна смях.
— Хубавият ден се превърнал в ад, защото обвиняемият Алфред Бринкли е бил на ферибота. Господин Бринкли нямал пари, той намерил билет за отиване и връщане на пазара на фермерите и решил да си направи малък излет. В джоба си имал зареден револвер с шест патрона в барабана. Та господин Бринкли се разходил до Ларкспур без инциденти, но на връщане, докато фериботът акостирал в Сан Франциско, обвиняемият видял Андреа Канело, която гълчала сина си, симпатично деветгодишно момченце на име Тони. По известни само на господин Бринкли причини той извадил револвера и прострелял трийсетгодишната майка в гръдния кош. Тя починала на място, пред очите на сина си — уточни Паризи. — Тогава момчето на госпожа Канело обърнало ужасени очи към този човек, който застрелял майка му. Какво, мислите, направил Алфред Бринкли? Застрелял Тони Канело, малкото момче, въоръжено с фунийка ягодов сладолед. Тони е бил в четвърти клас, чакал е с нетърпение Деня на благодарността и Коледа, за да получи колело, да порасне и да стане мъж. Господин Бринкли отне всичко това на Тони Канело. Момчето почина същия ден в болницата.