Шестата жертва [bg]

— Мъртво момиче. Задънена улица — каза Конклин и отметна с пръсти косата си. — Похитителите убиват с лекота. Това е, което знаем.

— Какво пропускаме? Имаме едно висящо показание от свидетелка, която не ни даде никакво описание на извършителите и колата. Не знаем регистрационните номера, няма никакви улики от местопрестъплението — нито цигарени угарки, нито дъвки, нито гилзи, нито отпечатъци от стъпки. Няма и искане за откуп.

Конклин се наклони назад със стола си и се загледа в тавана.

— Похитителите действат по-скоро като горили, отколкото като сексуални насилници. Да убият Паола само минута, след като са я отвлекли? Какво е това?

— Изглежда стрелецът е бил нервен. Дрогиран. Или Паола е била ненужен багаж, така че са я премахнали. Или пък се е завързала борба и някой се е паникьосал — казах аз. — Обаче логиката ти е вярна, Ричи. Напълно вярна.

Столът му изскърца, докато се връщаше във вертикално положение.

— Трябва да преобърнем това разследване. Да установим кой е убил Паола Ричи. Дори мъртва, тя може да ни отведе до Мадисън.

Конклин тъкмо се свързваше с италианското консулство, когато Бренда извъртя стола си към мен. Тя беше закрила телефонната слушалка с ръка.

— Линдси, имаш обаждане на четвърта линия, не иска да се представи. Звучи… смразяващо. Звъннах за проследяване.

Кимнах, пулсът ми се ускори. Натиснах бутона на телефонния апарат.

— Сержант Боксър на телефона.

— Ще го кажа само веднъж — проехтя електронно преобразуван глас, сякаш жаба говореше от вътрешността на балон.

Направих знак на Конклин да вдигне на същата линия.

— Кой се обажда? — попитах.

— Няма значение — отвърна гласът. — Мадисън Тайлър е жива.

— Откъде знаете?

— Кажи нещо, Мади.

Друг глас дойде до нас по линията — задъхан, детски, пресеклив.