Шестата жертва [bg]

На бюрото на Трачио имаше подготвен касетофон. Наведох се и натиснах копчето, а от устройството се чуха зловещият глас и моят.

И викът на малко момиченце: „Мамо!“

Натиснах бутона за спиране. Елизабет Тайлър посегна към касетофона, после се обърна, стисна ръката на съпруга си и зарови лице в палтото му, а след това захлипа.

— Това гласът на Мадисън ли е? — попита Трачио.

Двамата родители кимнаха едновременно — да.

Джейкъби каза:

— Останалата част от този запис ще е още по-неприятна за вас. Обаче ние сме позитивно настроени. По време на обаждането дъщеря ви беше жива.

Отново пуснах записа и гледах лицата на семейство Тайлър, когато чуха похитителите да казват, че Мадисън е добре, но няма да я видят никога повече.

— Госпожо и господин Тайлър, имате ли някаква представа какво искат да кажат похитителите с думите, че сте допуснали голяма грешка, като сте потърсили полицията? — попитах ги аз.

— Нямам никаква представа — избухна Хенри Тайлър, — какво толкова сме направили? Не сте открили нищо! Нямате дори заподозрян. Къде е ФБР? Защо не се помъчат да открият Мадисън?

— Работим заедно с ФБР — каза Маклийн, — използваме техните бази данни, техните източници, но те няма да се включат активно, докато нямаме реално основание да смятаме, че Мадисън е била изведена от щата.

— Ами кажете им, че е така.

Джейкъби се включи:

— Господин Тайлър, това, което искаме вие да ни кажете, е дали сте получавали съобщение от похитителите, което ви забранява да се свързвате с полицията? Случило ли се нещо подобно?

— Нищо подобно — каза Елизабет Тайлър. — Хенри, ти чувал ли си се с тях в офиса?

— Нито дума! Кълна се.

Гледах семейство Тайлър и си мислех за Паола Ричи.

Казах им:

— Споменахте, че Паола Ричи е била горещо препоръчана. Кой я препоръча?

Елизабет Тайлър се наведе напред.

— Паола дойде при нас чрез нейната служба.

— Каква служба? — попита Маклийн, от стреса челюстта му се беше сковала.

— Агенция по заетост — каза Елизабет Тайлър. — Те намират, спонсорират и обучават добре подбрани чужденки. Те изготвят работните им документи и им намират работа. Паола беше изпратена от агенцията, имаше и големи препоръки от Италия. Тя беше много прилична млада жена и ние я обичахме.

— От работодателите ли получава възнагражденията си тази служба? — попита Джейкъби.

— Да. Доколкото помня, им платихме около осемнайсет хиляди долара.

Споменаването на подобна сума накара ръцете ми да затреперят, а стомахът ми се обърна.

— Как се нарича агенцията? — попитах.

— „Уестбъри“… Не, „Уестуд Реджистри“ — каза Хенри Тайлър. — Ще говорите ли с тях?

— Да, но моля ви, не казвайте нищо за това обаждане на когото и да било — предупреди Джейкъби. — Просто се приберете вкъщи. Бъдете наблизо до телефона. И оставете „Уестуд Реджистри“ на нас.