Дяволът не обича да чака [bg]

— И вие ни помогнахте — каза Бонд.

Силвър избърса внимателно устните си с кърпичката, после отново я разстла на скута си.

— Ами да, защото тогава нещата тръгнаха в лоша посока. Моси започна, да се слага на Съветите. Все пак те имат обща граница. А пък ние тая държава я следим най-изкъсо, наред с Афганистан. И решихме да се намесим.

Бонд кимна.

— Благодаря ви за урока по история.

Силвър изплези дългия си език и облиза дъното на фунийката.

— Това, което се опитвам да ви кажа, е, че тук всичко е в постоянно движение. Страните не са само две — ние и те. И персийците знаят това не по-зле от когото и да било. Затова ни търпят. Нещо повече: използват ни, за да ги пазим. Имат на своя територия американски оръжия и хиляди американски военнослужещи. И знаете ли още какво? Преди три години приеха закон, с който всички американски граждани, намиращи се трайно на тяхна територия, ползват имунитет срещу съдебно преследване.

— Всички?! — повтори Бонд.

— Именно. Ако шахът прегази на улицата пинчера ми с лимузината си, мога да го държа отговорен. Ако аз прегазя шаха, не могат да ме пипнат е пръст.

— И все пак, на ваше място бих ползвал таксита — каза Бонд.

Силвър избърса още веднъж устата си и понеже сладоледът във фунийката се бе свършил, сгъна кърпичката и я прибра в джоба на сакото си. Погледна към отсрещната страна на улицата, където между дебелите дънери на чинарите се виждаше колона чакащи оранжеви таксита. После се обърна към Бонд и каза с усмивка:

— Не е толкова лесно, мистър Бонд. Ние с вас трябва да работим заедно. Светът се крепи на острието на бръснач. Америка води освободителна война във Виетнам, при това я води сама, защото въпреки всичко, което направихме за вас през Втората световна война, вие досега не сте се притекли на помощ дори с един-единствен войник. Понякога онези във Вашингтон — не говоря за себе си, но онези във властта си казват, че може би вие, англичаните, не приемате заплахата от комунизма чак толкова на сериозно.