Дяволът не обича да чака [bg]

— Аз не съм убиец, Попи — каза Бонд. — Тук съм преди всичко, за да открия с какво се занимава той, и да докладвам на шефовете ми в Лондон.

Попи изпсува — скверни думи, които Бонд никога преди не бе чувал да излизат от устата на жена. После каза:

— Забрави това. Забрави докладите. Няма време за такива работи. Не разбираш ли какво ти говоря, Джеймс?

— Всички, с които се срещам напоследък, ми казват да внимавам и да стоя далеч от Горнер, а сега идваш ти и ми казваш да отида при него и да го убия. При това без да задавам въпроси.

— Аз знам за него повече от всеки друг — каза Попи. — Познавам го по-добре от когото и да било.

Бонд усети как го обхваща същото чувство на съмнение, както когато бе заварил Скарлет в хотелската си стая в Париж.

— А откъде мога да знам, че си тази, за която се представяш?

— Искаш да кажеш, откъде да си сигурен, че не съм Скарлет?

— Да, и това наред с останалото — отвърна Бонд, без да спомене цвета на очите.

— Виждал ли си Скарлет гола? — запита Попи.

— Нима е прието банковите служители да се събличат по време на делови срещи?

Попи стана и посочи хълбока си.

— Тук имам малко родилно петно, каквото тя няма. Скарлет няма никакъв дефект. Скарлет е самото съвършенство. Ела!

Тя хвана Бонд за ръката и го поведе към няколкото дървета край стената до детската площадка. Облегната с гръб на стената, тя разкопча колана и ципа на полата си, огледа се и я свали една педя надолу. Точно под линията на белите й памучни бикини върху кожата се виждаше петно с размери и цвят на ягода.

— Ето — каза тя, после бързо вдигна и закопча полата си.

— Очарователно — забеляза Бонд. — Само че, без да съм виждал Ска…

— Разбира се — прекъсна го тя. — Но за момента повече от това не мога да направя.

Бонд кимна.

Попи взе ръцете му и ги притисна между дланите си.

— Моля те, не ме разочаровай, Джеймс. Умолявам те. Не става въпрос само за моя живот, а за нещо много по-голямо.

— Знам — отвърна Бонд.

— Трябва да тръгвам. Ще се моля на Бог да се видим скоро.

Бонд проследи с поглед стройната й крехка фигура, докато пресече детската площадка, после ловко притича през шестте платна с бясно носещи се автомобили и благополучно стигна до отсрещния тротоар. За разлика от Скарлет тя не се обърна да му махне, а се качи в първото такси, което й спря.

Когато се върна в хотелската стая, Бонд излезе на балкона, който гледаше на юг, над покривите на града, и разгъна хартийката в шепата си. На нея с молив, вероятно от ръката на Попи, беше начертана скица на бреговата линия при Ноушахр. Наблизо имаше отбелязан хотел на име „Джалал“, а отстрани със същия почерк бе написано: По-добър е от останалите.

В полето със същия почерк имаше написано още нещо: Корабостроителница „Братя Исфахани“. Отдолу имаше стрелка, която сочеше към една точка по средата на крайбрежната улица. Попи бе написала името и адреса и на фарси.