Дяволът не обича да чака [bg]

Дариус трябваше да отиде на погребението на Фаршад, което според ислямския закон би следвало да се състои до 24 часа от настъпването на смъртта. Бонд чувстваше известни угризения, че е присъствието си в Техеран е причинил смъртта на този човек, и я прие като предупреждение от хората на Горнер. Но самият Фаршад вероятно бил наясно с рисковете на професията си, а пък Дариус със сигурност щеше да обезпечи добре семейството му. Името му означаваше „щастливец“. Щастливец в живота, но не и в смъртта, помисли си Бонд, докато влизаше в банята.

Той реши да наеме кола и да отиде до Ноушахр, за да огледа доковете и на място да разбере какво е намислил Горнер. Щеше да му е нужен преводач, който да му служи едновременно и за шофьор. Струваше му се невероятно в Техеран да открие кола, която да пожелае да кара сам, а и във всеки случай един местен жител щеше да познава по-добре правилата за движение — доколкото имаше такива — по серпантините на Алборз.

За начало Бонд взе едно от оранжевите таксита, чакащи на пиацата пред хотела, и каза на шофьора да го откара до централната пощенска палата. И този ден жегата беше безмилостна и докато таксито се бореше с трафика по авеню „Пахлави“, той закопня за по-хладен въздух, какъвто се надяваше да намери по крайбрежието на Каспийско море. Най-после таксито зави по авеню „Сепа“, от едната страна на което се намираха правителствените учреждения, а от другата — старият кралски дворец и Сенатът. Колата спря пред жълтата тухлена фасада на пощенската палата и Бонд каза на шофьора да го чака. В хотелската си стая вече бе съставил телеграма от сто букви, адресирана до президента на „Юнивърсъл Експорт“, Лондон. Използваше прост шифър със заместване, основан на факта, че е третият ден от седмицата, четвърто число, на седмия месец. Иначе не разбираше кой знае колко от криптография и в случай че все пак някога успееха да го заловят, предпочиташе да си остане с незнанието.

Запали една от последните цигари от последната пратка на „Морланд“ — е трите златни пръстена на филтъра — и застана до гишето под мързеливо въртящата се перка на вентилатора, докато чакаше телеграфистът да му докладва, че е предал успешно текста.

В един момент забеляза, че е обект на наблюдение от страна на слабичък мъж с рижаво-кестенява коса и бяла кожа, седнал на една от масите, където хората попълваха формуляри и лепяха марки върху писмата си. Повдигаше картонена чашка с вода до устата си, без да отпива от нея. Макар че държеше главата си неподвижна, очите му непрекъснато шареха насам-натам, докато чашката очевидно служеше само за прикритие на устата.

В този момент телеграфистът извика, че телеграмата е изпратена, и Бонд прибра листовете си от гишето. Докато слизаше по стълбището пред пощенската палата, чу зад гърба си мъжки глас: