Убийството на Бусе [bg]

Продължаваше да говори така, както си знае, без да изчаква отговор на въпросите, които ми задаваше. Ако и интервютата, които прави, са такива, е ясно, че няма да се получи нищо.

Виното й свърши, започна втора чаша. Моята все още беше пълна догоре. Мина половин час, откакто сме дошли. Записът все още не беше готов. Чувах бръмченето на касетите. Езикът й беше натежал от алкохола. Правеше по-големи интервали между изреченията и ме гледаше многозначително. И аз й отвръщах с престорена усмивка.

Накратко, не можеше да се приеме за един от най-спокойните ми мигове в живота. Пустата му касета! На какви неща се подлагах заради нея. Хрумна ми да обвиня Бусе. Всичко започна заради нея. Помислих малко по въпроса и веднага се отърсих от тази идея. Причината за всичко беше моето любопитство. Да, любопитството, срещу което безуспешно опитвах да се съпротивлявам. И без това каквото и да ми се случи, е винаги заради любопитството ми. Поговорките понякога са прави. Дори и сега, ако можех да го надвия, щях да стана и да си тръгна. Исках ли? Не, определено нямах намерение да потискам любопитството си. В това отношение волята ми не че не се нулираше, тя падаше и под нулата.

Отново погледнах към часовника си. Наближаваше пет и половина. Прекъснах я, като че ли изведнъж ми е хрумнало нещо:

— Имам една среща в шест часа. За малко да забравя.

— С кого имаш среща? — попита тя.

— С един човек — казах аз. Беше лесно измислена лъжа, а освен това, с оглед на ситуацията, бе и достатъчно съкрушаваща.

— Е, колко хубаво си приказвахме — рече тя.

Нямаше никакво намерение да става. Аз се надигнах.

— Не си правете труда, аз ще я взема — казах и взех оригиналната касета от малкия касетофон. За всеки случай, може записът да не се е получил или да се е записал зле. Нямаше нужда отново да се занимавам с това и да лягам под тази жена.

Опита се да възрази.

— Има сантиментална стойност за мен. Нека да задържа оригиналното копие — добавих.

Приближих се до нея, докато пусках касетата в джоба си, и я целунах горещо по бузата за довиждане. Поне толкова можех да направя.

— Много благодаря — казах аз.

Набързо излязох от апартамента, спуснах се по тесните стълби и се качих на първото такси, което спря. Все още не можех да се сетя за името й. Беше странно или много лесно име. Но как беше? Реших да не мисля за това. Така или иначе, ми помогна. Без значение дали знам как се казва.

Горях от нетърпение да отида у дома и да изслушам касетата.