Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Баник крои и преценява цял час, отхвърляше една след друга уловките, които му хрумваха. Когато вдъхновението най-сетне го споходи, той си направи нов имейл адрес и изпрати на Тейбър следното писмо:
Драги господин Тейбър,
Аз съм лекар от Бърмингам и се нуждая от услугите на частен детектив в района на Мобил. Проблемът е свързан със семейни взаимоотношения. Препоръчаха ми да се обърна към Вас. Бихте ли се заели? Ако да, какъв е хонорарът Ви на час?
Д-р Албърт Марбъри
Баник изпрати имейла, проследи го и зачака. След трийсет и една минути Тейбър го отвори и отговори:
Благодаря Ви, д-р Марбъри. На разположение съм. Вземам по $200 на час.
Р.Т.
Баник се засмя подигравателно на сумата. Изпрати имейл за потвърждение и прикрепи линк към уебсайта на хотел в Гълф Шорс, където уж подозираше, че е отседнала жена му. Когато Тейбър отвори имейла и прегледа прикачения документ, Рейф се вмъкна тайно и започна да тършува. Най-напред провери настоящите му клиенти. Той водеше доста оскъден архив, поне в компютъра си. Баник прекрасно знаеше, че повечето частни детективи имат по два набора документи — един за данъчните и втори за самите тях. Парите в брой все още бяха предпочитани. Час по-късно не беше открил нищо. Никъде не се споменаваше за Лани Върно или за Джеф Дънлап, нито за пътуване до Пенсакола и Сийгроув Бийч месец по-рано. И със сигурност нищо не насочваше към самоличността на клиента, който се крие зад разследването.
Той взе още един ибупрофен и малко валиум, за да си успокои нервите. Осъзна, че е омаломощен от глад, но всичко в тялото му бушуваше, затова се притесняваше да изкуши стомаха си с още храна. Омръзна му да стои в Трезора и в момента единственото му желание беше да седне зад волана и просто да кара, да отиде някъде, да хване пътя и да се махне от града за уикенда. Може би от някой далечен бряг или планина щеше да погледне назад с бистър поглед и да осмисли всичко.
Някой знаеше. Знаеше много.
Баник излезе от Трезора и обу шорти и тениска. Имаше нужда от чист въздух, от разходка в гората, но не можеше да замине. Не и в този важен момент. Намери портокал в хладилника и реши да го изяде с чаша черно кафе.
„Маготс“ се спотайваше в сенките на шерифството на окръг Харисън от убийствата на Лани Върно и Майк Дънуди. Рейф се задейства още тогава и започна да души.
Баник изяде портокала, поздрави Рейф и го изпрати в досиетата на Нейпиър, главния инспектор на Билокси. На 25 март Нейпиър беше написал следното в дневника:
Днес се срещнах с Лейси Столц и Дарън Троуп от КСЕ относно убийствата на Върно/Дънуди. Дадох им достъп до досието, но не им разреших да копират нищо. Споменаха най-общо някакъв заподозрян, но не ми дадоха подробности. Знаят повече, отколкото казват. Ще следим случая. Е. Нейпиър.
Баник изруга и се отдалечи от бюрото. Чувстваше се като ранено животно, което се лута окървавено из гората, докато ловджийските кучета наближават и лаят им се чува все по-силно.
Айлийн беше номер четири. Айлийн Никълбъри. На трийсет и две, когато умря. Разведена, ако се съдеше по некролога й.
Той обичаше да събира некролозите. Всичките бяха в архива му.
Намери я тринайсет години след като тя се подигра с него в стаята му в студентското общежитие, тринайсет години след като се заклатушка надолу по стълбите, пияна като всички останали, и съобщи на всеослушание, че Рос „не го вдига“. Айлийн се изкиска и отвори голямата си уста, но на сутринта повечето участници в шумната оргия бяха забравили случката. Тя обаче продължи да дрънка и новината плъзна в студентските среди. Баник има проблем. Не му става.
Шест години по-късно той намери първата си жертва — командира на скаутския отряд. Неговото убийство беше извършено безупречно, точно както го бе планирал. Баник не изпита нито капка разкаяние, когато отстъпи крачка назад и погледна трупа на Тад Лийуд. Беше в еуфория, която го изпълни с неописуемо усещане за сила, власт и — най-хубавото от всичко — жажда за отмъщение. От този момент нататък знаеше, че никога няма да престане.
Седем години след убийството на Лийуд и още двама той най-после откри Айлийн. Беше агент по недвижими имоти северно от Мъртъл Бийч и красивото й усмихнато лице беше навсякъде, все едно се кандидатираше за общински съветник. По онова време тя продаваше няколко жилища в крайбрежен комплекс. Баник нае апартамент в комплекса за лятото на 1998 г., преди да стане съдия. Една неделна сутрин си уговори оглед на жилище, което тя се опитваше да продаде — на нова, по-ниска цена! В секундата, в която Айлийн застина на място, сякаш си го спомни, той премаза черепа й с Оли. Докато въжето се врязваше в кожата й и тя поемаше последната си глътка въздух, Баник просъска в ухото й и й напомни за онази подигравка.
Изминаха пет часа, преди да започне суматохата. Докато тя растеше и хората крещяха, той седеше с бира на балкона на своя апартамент под наем и наблюдаваше от другата страна на вътрешния двор служителите от спешните служби, които сновяха напред-назад. Воят на сирените извика усмивка на лицето му. Той изчака една седмица да провери дали ченгетата ще започнат да тропат по вратите, за да търсят свидетели, но те така и не дойдоха. После плати наема си и повече не стъпи на това място.
Престъплението се случи в крайморския град Сънсет Бийч в окръг Брънзуик, Северна Каролина. Минаха девет години, преди окръжната полиция да дигитализира архива си, и когато това стана, Баник чакаше със своя спайуер от първо поколение. Както постъпваше с всички останали полицейски управления, и тук винаги следеше за някакво движение по трасето и често актуализираше данните си. Наблюдаваше всичко с новите си хакерски играчки.
Историята с Айлийн отшумя след две-три години. Така и не се появи сериозен заподозрян. Към досието имаше спорадичен интерес от страна на автори на трилъри, на репортери, членове на семейството и други полицейски управления.
Късно в петък следобед Баник за пръв път от месеци изпрати Рейф да се поогледа. Въз основа на последното отчетено дигитално време и датата отсъди, че файлът не е отварян от три години, откакто един репортер или някой, който се представяше за репортер, бе поискал да го види.
23
Портокалът не раздразни стомаха му. Той се опита да дремне, но беше твърде напрегнат.
Взе сака си за фитнес и отиде в залата, където прекара два часа в спининг, вдигане на тежести, тичане на бягащата пътека и гребане на тренажора. Грохнал, надникна в сауната. Когато се увери, че е сам, се съблече, влезе и легна на хавлията си.
Сбърка, че се обади на Норис Озмънт, но нямаше избор. Сега Озмънт можеше да го свърже с Върно, както бе успял Тейбър. Малко вероятно беше обаче властите в Мисисипи да потърсят Озмънт, а още по-малко вероятно — той да им се обади. Защо да си прави труда?
Баник разтри слепоочията си и се постара да диша съвсем бавно, докато парата успокояваше дробовете му. Човекът, подал жалбата до КСЕ, го беше направил анонимно и си въобразяваше, че нищо няма да влезе в дигитално досие. Че всяка дума ще остане извън интернет. Човекът, наел Роли Тейбър, който да се представи като Джеф Дънлап и да издирва стари съдебни досиета, явно бе поискал детективът да не съхранява никаква информация онлайн. Човекът, изпратил двете анонимни писма, беше предприел всичко възможно да заличи следите си. Този човек знаеше за Айлийн Никълбъри.