Списъкът на съдията

А ето го и него на лъскавата му играчка — скочи от крилото без никакъв багаж, плейбой, решил да направи едно кръгче със самолета си и да се почерпи с вкусен обяд. Прегърнаха се и излязоха от терминала.

Още щом си сложи колана, Гънтър попита:

— Защо още караш тая бричка?

— Виж, Гънтър, много се радвам да те видя, както винаги. Но последното, което ми се слуша днес, е порой от обиди за живота ми. Включително за колата. Ясно?

— Ох, мила, май си станала накриво.

— Вярно е.

— Видя ли самолета ми? Красота, а?

— Видях го. Чудесен е.

— Купих го миналия месец от един човек, чиято жена го спипала, че й изневерява. Тъжна работа.

Гънтър обаче изобщо не беше тъжен.

— Какъв е? — попита тя, но само защото така беше редно.

— Соката ТВМ 700, турбовитлов с всички екстри. Представи си ферари, но с криле. Четиристотин и осемдесет километра в час. Страхотна сделка.

За Гънтър „страхотна сделка“ означаваше, че е убедил поредния банкер да му отпусне заем.

— Звучи вълнуващо. Но ми изглежда много малък.

— Има място за четирима пътници. Искаш ли да те повозя?

— Нали щяхме да ходим на обяд?

Лейси вече два пъти беше летяла в самолет, пилотиран от брат й, и й беше предостатъчно. Той беше сериозен пилот, който не рискуваше и не правеше глупости, но си беше Гънтър.

— Така — каза той и внезапно си погледна телефона. Прибра го и попита: — Как е Али? Още ли си с него?

— Да, нещата са супер. А твоето ново завоевание?

— Кое точно? Виж, според мен е време този човек или да направи сериозната крачка, или да продължиш напред. Колко време мина, две години?

— О, говори експертът по браковете, така ли?

Гънтър прихна, а след малко и Лейси. Напушваше я смях дори при мисълта, че той може да я съветва на романтичния фронт.

— Добре, стига толкова. Говорила ли си скоро с леля Труди? Къде отиваме?

— Вкъщи, за да взема душ. Нямах време по-рано.

— Защо се разтакаваш в такава страхотна сутрин?

— Говорил ли си с Труди? Трябва да й се обадя.

— Не, гледам да я избягвам. Горката. Направо е изгубена без мама. Бяха най-добри приятелки, а сега е като затворничка при онзи неин съпруг.

— Нищо му няма на Роналд.

— Отвратителен е и ти го знаеш. Двамата не се понасят, но след петдесет години брак явно няма накъде.

— Да сменим темата. Как върни бизнесът напоследък?

— Предпочитам да говорим за Роналд.

— Толкова ли е зле?

— Всъщност не, страхотно върви. Нуждая се от помощник, Лейси, затова искам да дойдеш в Атланта и да работиш с мен. Ярки светлини, голям град, много повече развлечения. Ще натрупаме цяло състояние, освен това има десетина страхотни мъже, с които искам да те запозная.

— Не съм сигурна, че ми се излиза с твои приятели.

— Стига де, имай ми доверие. Говоря за хора с пари и с перспектива. Али каква заплата получава във ФБР?

— Не знам и не ме интересува.

— Едва ли е голяма. На държавна работа е.

— Аз също.

— Именно. Можеш да живееш и по-добре. Повечето от тези мъже, за които ти говоря, са милионери със собствени компании. Имат всичко.

— Да, включително издръжка за бившата съпруга и децата.

Гънтър се засмя и каза:

— Е, някои имат и това.

В този момент телефонът му звънна и той потъна в оживен разговор за някакъв кредит. В събота сутрин?

Брат й продължаваше да говори по телефона, докато тя паркираше пред дома си. Влязоха, Лейси го остави в хола и се качи горе в спалнята си.