Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Знаете ли, господин съдия, в повечето случаи не бих си спомнил, но този път е различно. Помня случая.
— Шегуваш ли се? Беше преди тринайсет години.
— Да. Бяхте подали оплакване срещу Върно и аз го арестувах.
— Точно така — каза Баник със силен престорен смях. — Този негодник ме заплаши с пистолет в собствената ми къща, а съдията го оправда.
— Беше много отдавна. На мен онова време в съда никак не ми липсва, затова се опитвам да го забравя. Нямаше да си спомня случая, ако някакъв частен детектив не се беше появил миналия месец и не беше започнал да задава въпроси за Върно.
— Сериозно?
— Да.
— Какво искаше?
— Каза само, че се интересува от случая.
— Защо, ако не възразяваш да попитам?
Всъщност Озмънт се смущаваше от неговите въпроси, но Баник беше окръжен съдия и имаше юрисдикция над наказателните дела. Сигурно можеше да изиска със заповед архивите на хотела, стига да пожелаеше. Освен това беше свързан с обвинението срещу Върно като предполагаема жертва. Такива мисли се въртяха в главата на Озмънт, докато се чудеше колко информация да сподели.
— Съобщи ми, че Върно е убит и семейството му в Джорджия го наело да проучи слуховете, че има едно-две деца някъде си.
— Откъде е този детектив?
— Каза, че е от Джорджия, от Кониърс, близо до Атланта.
— Запази ли копие на документа му за самоличност?
— Не, господин съдия. Не ми даде дори визитка. Пък и аз не му поисках и не му дадох моята. Камерите ни обаче са заснели колата му на паркинга и проследихме номерата. Наета е от „Хърц“ в Мобил.
— Интересно.
— Може да се каже. Реших, че е летял от Атланта до Мобил и после е наел кола. Честно казано, господин съдия, не се замислих много-много. Беше дело отпреди страшно много години, а обвиняемият Върно беше оправдан. Сега са го намерили убит в Мисисипи. Не ми влиза много в работата.
— Разбирам. Успя ли да видиш колата?
— Да, имам я на видео.
— Нещо против да ми го изпратиш?
— Ще говоря с управителя от някои съображения за сигурност.
— Мога и аз да говоря с управителя.
Думите бяха казани леко заплашително. Като съдия, Баник беше свикнал да получава каквото иска.
Кратко мълчание, докато Озмънт се озърташе в празния си кабинет.
— Разбира се, господин съдия. Дайте ми имейла си.
Съдията му даде временен имейл адрес, един от многото, които използваше и после унищожаваше, и след половин час разглеждаше две снимки: едната беше задницата на бял буик седан с номера от Луизиана, а на другата в кадър попадаше и Джеф Дънлап. Баник благодари на Озмънт с имейл, към който прикачи безполезна брошура за мисията и задълженията на съдиите и служителите в окръжните съдилища на Двайсет и втора съдебна област. Когато Озмънт го отвори и свали, „Маготс“ проникна през задния вход и в мрежата на хотел „Пеликан Пойнт“ незабавно се настани вирус. Не че на Баник засега му се налагаше да рови за информация в нея, но изведнъж получи достъп до списъците на гостите, финансовите документи, огромен брой кредитни карти и банкови данни. Не само за „Пеликан Пойнт“, а за цялата верига от двайсет бутикови комплекса. Рейф вече можеше да проучва още повече неща, ако съдията поискаше.
Имаше обаче по-спешни проблеми за решаване. Баник се обади в кабинета си и поговори със своята секретарка. Освен срещата с адвокати в 11 ч. в графика му нямало нищо важно.
Във и около Атланта имаше седем души на име Джеф или Джефри Дънлап, но само двама от тях живееха в град Кониърс. Единият беше учител, чиято съпруга звучеше по телефона като петнайсетгодишна. Другият беше пенсиониран шофьор на автобус от градския транспорт, който каза, че никога не е ходил в Мобил. И двамата потвърдиха онова, което Баник още от самото начало подозираше: че името Джеф Дънлап е просто прикритие за частния детектив. Останалите петима с това име щеше да проследи по-късно, просто за всеки случай.
Обади се в офиса на фирма „Хърц“ в Мобил и разговаря с млада жена на име Джанет, която се оказа много услужлива и набързо прегледа сведенията за колата, която той искаше да наеме за уикенда. Изпрати му потвърждение по имейла и той отговори следното: „Благодаря, Джанет. Първоначалната цена, която получих, се различава от твоето потвърждение със 120 долара. Моля, прегледай прикачения документ и провери несъответствието“. Щом Джанет отвори файла, Рейф се вмъкна през задната врата в сървъра на „Хърц“. Баник мразеше да прониква в такива големи корпорации, защото защитата им беше много по-сложна, но докато Рейф само душеше и не се опитваше да краде или да изнудва, вероятно нямаше да го открият. Баник щеше да почака няколко часа и да отмени резервацията за колата. Междувременно изпрати Рейф да провери данните за автомобилите на „Хърц“ в Луизиана.
От опит знаеше, че „Хърц“ притежава 500 хиляди коли с регистрационни номера от всичките петдесет щата. „Ентърпрайз“, най-голямата компания за автомобили под наем, бе регистрирала своите над 600 хиляди коли по същия начин.
Наложи се Рейф да се потруди здраво, но той не се оплака и не се отказа. Беше програмиран да действа денонощно всеки ден от седмицата, ако се налагаше. Докато Рейф работеше усилено, Баник се погрижи да провери всички хора с името Джеф Дънлап в Атланта и околностите.
В 10:30 ч. той оправи вратовръзката си, погледна се в огледалото и прецени, че изглежда доста измъчен и притеснен. Самата истина. Беше спал съвсем малко и сега имаше усещането, че всичко се разпада. За пръв път в живота си се чувстваше като беглец. Шофира петнайсет минути до окръжния съд на Ескамбия. Адвокатите бяха от центъра на града и той бе насрочил срещата в удобен за тях час. Успя да превключи и да изглежда сърдечен и представителен както винаги. Изслуша всички страни и обеща скорошно разрешаване на спора. После побърза да се върне в тайния си офис и се заключи вътре.
На 11 март буикът беше нает от Роли Тейбър, частен детектив с разрешително да извършва дейността си в щата Алабама. Беше използвал колата два дни и я беше върнал на 12 март, след като беше изминал само шестстотин седемдесет и седем километра.
Онлайн присъствието на Тейбър беше доста оскъдно, но същото важеше за повечето частни детективи. Те се рекламираха само колкото да привлекат клиенти, но недостатъчно, за да разкрият полезни сведения за себе си. Уебсайтът му го представяше като бивш полицейски следовател, опитен, благонадежден и самоуверен. Че какво друго да пише? Занимаваше се с безследно изчезнали, разводи, попечителство над деца, проучвания на хора, обичайните неща. Адресът му беше в центъра на Мобил, имаше служебен телефон и имейл. Нямаше негова снимка.
Сравнението със снимката от охранителната камера в курорта показа, че той е използвал фалшива шофьорска книжка, на която сержант Фалдо беше направил копие, но очевидно ставаше дума за един и съща личност, която се представяше като Джеф Дънлап и беше посетила двете места да търси информация за Лани Върно. Човекът всъщност беше Роли Тейбър, така че защо лъжеше?