Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Обядваха на сенчеста тераса в изискан ресторант далече от центъра на града. Лейси бе направила резервацията за 11:30 ч. най-вече защото все още се надяваше да прекара част от следобеда сама. Терасата засега беше съвсем празна.
Тя побърза да поиска студен чай за двамата. Ако Гънтър поръчаше обичайната си бутилка вино, целият следобед щеше да отиде. Тя забеляза с облекчение, че той подмина винения лист и се зае да обсъжда менюто. Обикновено, когато вечеряха в Талахаси, брат й подмяташе как тук никъде няма хубава храна. И в това отношение Атланта превъзхождала нейния град. Този път не го направи, а направо избра салата с раци. Лейси си поръча гриловани скариди.
— Още ядеш колкото едно птиче — каза той, любувайки се на сестра си. — И си в страхотна форма.
— Благодаря, но да не обсъждаме теглото ми надълго и нашироко. Знам какво целиш.
— За двайсет години не си напълняла дори с един килограм.
— Не съм и не смятам сега да го правя. За какво друго искаше да говорим?
— Ама беше станала кожа и кости след катастрофата. За малко да я нарека злополука, но не беше толкова просто, нали?
Добро въведение към нейното предстоящо съдебно дело. Тя се усмихна и отговори:
— След като ми свалиха гипса и превръзките, тежах петдесет килограма.
— Помня, но се възстанови чудесно. Гордея се с теб, Лейси. Още ли ходиш на терапия?
— За физиотерапията ли питаш или за другата?
— За физиото.
— Да, два пъти седмично, но скоро ще приключа. Вече приех факта, че винаги ще усещам болки тук-там и известна скованост, но все пак извадих късмет.
Гънтър си сложи малко лимон в чая и я погледна.
— Не мога да го нарека късмет, но се отърва по-леко от Хюго. Горкият човек. Поддържаш ли връзка с вдовицата му… как се казваше?
— Върна. Да, още сме близки.
— Ползвате един и същ адвокат, нали?
— Да. Сверяваме си часовниците и се подкрепяме взаимно. Никоя от нас не иска процес. Не съм сигурна дали ще го понеса.
— Изобщо няма да се стигне до съдебната зала. Негодниците ще се съгласят на споразумение.
Гънтър имаше много повече опит с гражданските дела, макар и предимно в областта на нарушените договори и просрочените заеми. Доколкото бе известно на Лейси, той никога не беше водил дела за телесна повреда.
— Явно нещата са се закучили на фаза доказателства — отбеляза Гънтър в опит да премине към същината на въпроса.
— Така изглежда. Адвокатът ми ме предупреди, че може да се наложи да дам клетвени показания. Ти сигурно си го правил.
Гънтър изсумтя отвратено и каза:
— О, да, много е забавно. Гледаш как петима адвокати на отсрещната маса кроят как да те нападнат след всяка дума, след всяка сричка, за да докопат още от парите ти. Не може ли адвокатът ти да уреди споразумение? Тази история трябваше да е приключила още преди месеци.
— Сложно е. Да, става дума за солидна сума, но това само привлича още повече гладни адвокати.
— Ясно ми е. Но ти на колко си склонна да се съгласиш, Лейси? На каква сума?
— Не знам. Още не сме на този етап.
— Полагат ти се милиони, скъпа. Тия копелета са те нарочили и умишлено са се блъснали в колата ти. Ти…
— Моля те, всичко това ми е известно, Гънтър, не искам да си го спомням пак.
— Добре, извинявай, аз просто се тревожа за теб. Не съм сигурен, че си избрала подходящ адвокат.
— Вече ти казах, мога и сама да се погрижа за себе си и за адвоката си. Не си губи времето в тревоги.
— Добре, извинявай. Но аз съм ти брат, няма как да не се притеснявам.
Поднесоха им храната и двамата посрещнаха с облекчение прекъсването на разговора. Започнаха да се хранят и се умълчаха. Той видимо беше погълнат от мисли, но не желаеше да ги изрича на глас.
Лейси се опасяваше най-вече да не би Гънтър да се нуждае от солидна финансова инжекция точно когато тя сключи извънсъдебно споразумение. Той не би поискал парите направо, като подарък, а би я помолил за спешен заем. Ако се стигнеше дотам, тя беше решила да му откаже. Знаеше, че брат й има навика да взема нов заем, за да върне предишен, и че се движи по границата между просперитета и финансовия крах. Нямаше да му позволи да припари до парите й, когато и ако изобщо ги получеше. Дори отказът й да предизвикаше разрив помежду им. Тя предпочиташе да запази парите си и да се справи с последиците от грозно скарване, отколкото да му ги даде, той да ги пропилее и да я изправи пред бъдеще, пълно с празни обещания.
Гънтър изостави въпросите за съдебното дело и продължи да обсъжда любимата си тема: своя най-нов проект. Канеше се да строи цяло селище с централен площад, административна сграда, църква, училище, езерца, алеи и задължителното голф игрище. Истинска утопия. Проект за 50 милиона долара съвместно с други инвеститори, разбира се. Лейси с мъка се престори на заинтригувана.
Терасата започна да се пълни и не след дълго вече отвсякъде ги заобикаляха хора. Гънтър се поколеба дали да не си поръча чаша вино за десерт, но промени намерението си и избра еспресо. Плати сметката и заяви, че му е време да се връща на летището. Поредната сделка била на кантар, имали нужда от него в Атланта.
Лейси го прегърна в частния терминал и го изпрати с поглед, докато се отдалечаваше по пистата. Много обичаше брат си, но си отдъхна, когато той най-сетне замина.
25
Съдия Баник извади от препълнения си гардероб дизайнерски костюм на „Дзеня“ от светлосив камгарен плат, бяла риза с френски маншети и тъмносиня вратовръзка. Полюбува се на отражението си в огледалото и реши, че има много европейски вид. Късно в събота следобед излезе от дома си и отиде в стария квартал „Норт Хилс“ в Пенсакола. Улиците бяха сенчести, заслонени от короните на стари дъбове, от чиито дебели клони висеше испански мъх. Много от къщите бяха на по двеста години и бяха устояли на урагани и рецесии. По време на детството си в Пенсакола Рос и приятелите му минаваха с велосипедите си през „Норт Хилс“ и се възхищаваха на хубавите къщи. И през ум не му минаваше, че някой ден ще бъде добре дошъл в квартала.
Зави по застланата с обли камъни алея на красиво консервирана викторианска къща и паркира джипа си до лъскав мерцедес седан. Заобиколи към задния двор и почука на вратата. Мелба, старата домашна помощница на Хелън, го поздрави с обичайната си сърдечна усмивка и го осведоми, че госпожата се облича. Попита го иска ли нещо за пиене. Баник помоли за джинджифилова бира и се настани на любимото си място в билярдната.
Хелън беше вдовица и нещо като негова приятелка, макар че той нямаше никакъв интерес към романтичната страна на нещата. Тя също. Третият или четвъртият й съпруг беше починал от старост и я беше направил богата, а тя предпочиташе да си запази парите. Допускаше, че на нейната възраст всички евентуални партньори ще се стремят към състоянието й. Затова връзката им беше просто удобство, нищо друго. На нея й беше приятно да има кавалер в града, още повече — адвокат, красив и по-млад от нея. А той пък я харесваше, защото беше остроумна, скандална и не го заплашваше с нищо.