Списъкът на съдията

Същия следобед Лейси си тръгна от работа по-рано и прекоси града на път за комплекс от двуетажни офис сгради. Помещенията, собственост на Р. Бюфорд Фър, бяха тихи, луксозни, добре обзаведени и издаваха, че собственикът е преуспял адвокат. Във фоайето нямаше чакащи клиенти. Красив млад стажант вдигаше телефона. Точно в 16 ч. той придружи Лейси до просторната заседателна зала — щаба, откъдето Бюфорд се сражаваше с целия свят. Той я прегърна сърдечно, все едно са приятели от години, и я поведе към канапе, което сигурно струваше повече от колата й.

Фър беше един от най-известните адвокати във Флорида и можеше да се похвали с много присъди. Което и правеше с поставени в рамка вестникарски статии и снимки по стените. Всички адвокати го познаваха и Лейси наистина нямаше по-добър избор, когато реши да заведе дело за предумишлената катастрофа, при която загина бившият й колега Хюго Хач, а тя получи тежки наранявания.

Вдовицата на Хюго, Върна Хач, първа нае Фър, който заведе дело за престъпно причиняване на смърт за 10 милиона долара. Седмица по-късно Фър заведе дело и от името на Лейси. Само че процедурата беше осуетена от необичайна спънка — изобилие от пари. Престъпната организация, която беше отмъкнала милиони от индианското казино, беше скрила плячката си по цял свят. Федералните продължаваха да намират пари и фактът, че те са толкова много, привличаше невероятно много засегнати страни. И техните адвокати. Щатът и федералният съд бяха затрупани с искове.

Най-сериозната пречка пред разрешаването на случая се оказа огромно и много сложно федерално дело, включващо и противоречивите искове на индианците, собственици на казиното. Докато тази бъркотия не бъдеше преодоляна, никой не знаеше колко пари ще останат за другите ищци, сред които бяха Лейси и Върна Хач.

Фър я запозна с най-новото развитие по делото за обезщетение и другите искове. Намръщи се и каза:

— Лейси, опасявам се, че искат от теб клетвени показания.

— Не желая да се подлагам на това — отговори тя. — Вече го обсъдихме.

— Знам. Единият проблем е, че на адвокатите, назначени от съда да раздават парите, им се плаща на час, и то по високи тарифи, затова не бързат да приключат нещата.

— Боже, каква новост!

Фър се засмя и продължи:

— Не говорим за дребните суми в Талахаси. Тези типове вземат по осемстотин долара на час. Ще имаме късмет, ако изобщо остане нещо.

— Не можеш ли да се оплачеш на съдиите?

— Жалби има колкото искаш. В момента всичко се оспорва.

Лейси се замисли, а Фър я наблюдаваше.

— Клетвените показания не са най-лошият вариант — каза той.

— Не съм сигурна, че съм в състояние да преживея отново онази катастрофа… да си представя Хюго, целия окървавен. И умиращ.

— Ще те подготвим. Опитът ще ти се отрази добре, защото така или иначе ще се наложи да свидетелстваш, ако ще ходим на съд.

— Не искам съд, Бюфорд. Бях пределно ясна. Не се съмнявам, че на теб ще ти хареса зрелищно представление с много злодеи на масата на защитата. Ще омаеш съдебните заседатели както винаги и ще издействаш поредната голяма присъда.

Фър се засмя.

— За това живея, Лейси. Представяш ли си да измъкнем онези мошеници от затвора, за да ги изправим пред съда? Това е мечтата на всеки адвокат.

— Само че не и моята. Мога да се справя с клетвени показания, но не и с процес. Искам споразумение, Бюфорд.

— Ще го направим, обещавам. Но в момента трябва да се включим в събирането на доказателства.

— Не съм сигурна, че ще имам сили.

— Искаш да се откажем ли?

— Не. Искам да постигнем споразумение и да забравя за всичко това. Още сънувам кошмари, а съдебното дело няма да ми помогне.

— Разбирам, Лейси. Просто ми имай доверие, става ли? Не ми е за пръв път. Заслужаваш щедро обезщетение и аз ти обещавам да го уредя.

Тя кимна признателно.