Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Ставаше дума за едно и също лице. Друго обяснение нямаше. Съвпаденията бяха твърде много. Баник трябваше да открие въпросното лице на всяка цена.
И какво щеше да направи добрият съдия, като го намереше? Със сигурност щеше да го убие, нямаше да му е трудно. Но не беше ли закъснял? Имаха ли Лейси Столц и КСЕ достатъчно уличаващи доказателства, за да се обърнат към полицията? Каза си, че отговорът вероятно е „не“, и си повярва. Лесно е да отправиш обвинение, но издаването на присъда щеше да е невъзможно. Баник беше водил процеси за убийство, проучвал беше криминалистични експертизи и беше по-вещ в тази област от специалистите. И най-важното, беше наясно колко много неоспорими доказателства са нужни за осъдителна присъда. Много повече, отколкото което и да е нископлатено ченге бе способно да открие, тръгвайки по неговата смъртоносна следа.
В списъка му имаше дванайсет-тринайсет души. Беше ликвидирал десет. Оставаха още двама-трима. Дънуди не се броеше, защото не фигурираше в списъка. Беше се появил в неподходящ момент и беше единствената жертва, за която съжаляваше. Дънуди не заслужаваше да умре за разлика от другите. Но колкото и да се тормозеше, вече нищо не можеше да направи.
А сега се задаваха още по-сериозни проблеми.
Един убиец винаги се озърта през рамо и Баник от години очакваше часа за разплата. Всъщност беше имал толкова много време да мисли за това, че бе предвидил няколко възможни реакции. Едната беше просто да замине, да изчезне, за да избегне унижението от ареста и съдебния процес. Имаше много пари, а светът бе широк. Беше пътувал къде ли не, посетил бе няколко места, където лесно можеше да скрие следите си и никой никога да не го намери. Предпочиташе държавите, с които Съединените щати нямаха споразумение за екстрадиция.
Другата стратегия беше да остане и да се бори. Да заяви, че е невинен и дори обект на неправомерно преследване, да се заобиколи с адвокати и да се яви на голям съдебен процес. Знаеше точно кого ще наеме да го защитава. Никое жури нямаше да го осъди, защото нито едно полицейско управление нямаше доказателства срещу него. Той твърдо вярваше, че по същата причина няма да се намери прокурор, който да му отправи обвинения. В Америка нямаше съдия, когото са съдили за убийство — случеше ли се това, щеше да последва огромен медиен цирк. Дори най-амбициозният прокурор щеше да се отдръпне, ужасен от вероятността да изгуби пред такава публика.
Кое от убийствата му можеше да бъде най-лесно доказано в съда? Ето това беше главният въпрос, който той обмисляше почти ежедневно. Високомерно смяташе, че благодарение на бляскавия му ум и ловкост нито едно негово убийство няма да стигне по-далече от фазата на обвинението. Най-привлекателната възможност беше да остане и да се бори.
Тогава щеше да има шанс да довърши списъка си.
Последната възможна стратегия беше най-лесно осъществима: можеше просто да приключи със себе си и да отнесе престъпленията си в гроба.
Съдия Баник си позволяваше по едно мартини в петък следобед, обикновено със свой колега съдия, и имаше няколко любими бара. Един от тях се намираше в клуб на брега на океана с хубава гледка към Залива. Този петък обаче той нямаше настроение да се вижда с никого, но имаше нужда от мартинито си. Приготви си го в задната стая и го изпи в Трезора, като си зададе очевидния въпрос: „Кой е този човек?“.
Ченге нямаше да си прави труда да изпраща анонимна поща. Защо да си губи времето? Защо да алармира заподозрения? Защо да играе игрички? Пък и ченгетата всъщност не търсеха никого. Беше проникнал във всички полицейски управления и знаеше, че отдавна не се работи по тези случаи. Шерифът в Билокси и инспектор Нейпиър продължаваха да разследват, но само защото убитите бяха двама, единият от които — местен. Усилията им оставаха безплодни и шест месеца по-късно следваха същия модел като всички останали.
Частните детективи струваха твърде скъпо. Много часове и усилия бяха нужни, за да се свърже убийството на Айлийн през 1998 г. в Северна Каролина с това на Пери Кронк през 2012-а, а после и с убийствата на Върно и Дънуди в Билокси миналата есен. Никой не можеше да си позволи подобен проект. Той познаваше добре жертвите си и техните семейства. Пери Кронк беше най-заможният от всички, но вдовицата му беше болнава и едва ли бе склонна да похарчи цяло състояние, за да се опита да издири убиеца му. Двамата му синове бяха немного успешни бизнесмени в Маями.
Баник се приближи към ъгъла и отметна килима. Отключи сейф, скрит в пода, и извади от него флашка. Пъхна я в компютъра, натисна няколко клавиша и след броени секунди се появи файл с име „Кронк“. Тъй като сам беше проучил и написал всичко във файла, той знаеше съдържанието наизуст, но непрекъснатото връщане към миналото беше неизменна част от живота му. Постоянната бдителност беше важна точно колкото прецизното планиране.
Завещанието на Кронк беше легализирано в окръг Мънро, Флорида, четири месеца след убийството му. По-големият му син Роджър беше посочен като изпълнител и съдът го назначи за такъв. Описите на имуществото бяха подадени навреме. Нямаше ипотеки, нямаше дългове, само таксите по кредитните карти. В момента на смъртта на Кронк той и съпругата му притежаваха съвместно къщата си, оценена на 800 хиляди долара, две вили по 200 хиляди, които отдаваха под наем, акции на стойност 2,6 милиона, банкова сметка с по-висока лихва, в която имаше 340 хиляди, и други сметки на обща стойност 90 хиляди. Заедно с колите, лодката и по-дребни активи състоянието му възлизаше на 4,4 милиона долара.
Проникването в имейла на съдията по легализирането на завещанието беше лесно благодарение на „Маготс“ и на факта, че Баник познаваше цялата съдебна система на Флорида. Рейф също шпионираше госпожа Кронк и нейните финанси като вдовица. Наблюдаваше банковите й данни и узна, че тя осребрява чек от социалните на стойност 2000 долара месечно, чек за пенсията си от правна кантора на стойност 4500 долара месечно и 3800 долара от пенсионния план 401 (к).
В крайна сметка се оказа, че вдовицата разполага с доста пари, но нямаше данни да пише чекове за големи суми на частни детективи. Освен това не изпращаше много имейли, но имаше кореспонденция между нея и двамата й синове. Тя обмисляше дали да не продаде къщата и да се премести в скъпо селище за пенсионери. Имейлите между синовете й издаваха обичайните тревоги, че майка им харчи нашироко и ще им прецака наследството.
Никой не споменаваше за заделянето на време и пари, за да търсят убиеца. Баник се убеди, че „въпросното лице“ не го преследва от името на семейство Кронк.
В другия край на икономическата стълбица беше Лани Върно. Той нямаше наследство, нито завещание. Не беше оставил никакви имоти и спестявания, нямаше деца, нямаше близки роднини, никаква информация за хакване, нищо освен една приятелка, която ту идваше, ту си отиваше и която беше спала с кого ли не. Върно беше последният човек в списъка, заради когото някой щеше да наеме детектив.
Баник отвори друг файл с име: „Айлийн Никълбъри“.
Съмняваше се, че нейните роднини ще предприемат такава стъпка. Тя беше умряла преди шестнайсет години, не беше оставила завещание и имаше много малко активи. Майка й беше привикана да се яви в съда, за да бъде изпълнител на наследството й. Апартаментът и колата й бяха заложени и продадени, за да бъдат изплатени заемите й и дължимите суми по кредитните карти. След като всички кредитори бяха удовлетворени, нейните родители, които бяха разведени, и двамата й братя си бяха разделили около 4000 долара.