Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Благодаря — отговори Фаркас. — Поисках и среща с доктор Ву. Имате ли някаква информация?

Жената погледна неуверено колегата си.

— Паоло?

— Потвърдена е. Поданик Ву е на разположение да се срещне с експедитор Фаркас, когато той поиска.

— Добре. Искам. Още сега.

Светкавичният му отговор като че ли притесни служителката.

— Искате да видите доктор Ву веднага ли? Дори преди да ви покажем квартирата?

— Да — отвърна Фаркас. — Ако нямате нищо против.

— Да. Разбира се. Няма проблеми, господин Фаркас. Тя е в охраняваното общежитие, нали разбирате? Трябва да предупредя за посещението ви. Ще отнеме само минута.

„Тя“, помисли си Фаркас. Да, естествено. За тях Ву беше „тя“. Трябваше да коригира начина си на мислене за него, за да не станат недоразумения.

Служителката се отдалечи на няколко крачки и набра някакъв номер по терминала. Осигуряването на незабавен достъп до Ву й отне малко повече от обещаното време. Очевидно имаше усложнения. Но в края на краищата успя.

— Бихте ли ме последвали, господин Фаркас…

Корнукопия беше съвсем различна от Валпарайсо Нуево: пуста, еднообразна, с чисто индустриален изглед поради огромния брой греди и подпори и разни други строителни елементи, които се виждаха навсякъде. Дори и със сляпото си зрение Фаркас моментално видя и усети разликата. Никакви фонтани, водопади, пълзящи растения и бананови дръвчета, нищо освен неприветливи железни машини. Тук се провеждаха множество най-различни проучвания. По-лесно беше за компанията да построи цял космически спътник от скрап, отколкото да създаде прилична лаборатория на Земята. Научните изследвания се нуждаеха от чист въздух и вода. Да не говорим за предимствата на променливата гравитация, която беше особено благоприятно обстоятелство за някои научни експерименти.

Паоло и служителката поведоха Фаркас през цял лабиринт от защитни прегради и цилиндрични коридори, за да се окажат накрая в някакво фоайе, където един телохранител андроид му взе кръв, за да направи сравнение с кръвната му проба в регистъра на компанията, очевидно за да се убеди, че Фаркас наистина е този, за когото се представя, а не някой мошеник, който си бе извадил очите само и само да проникне там, където иначе не би могъл да припари. Андроидът пет пари не даваше колко невероятна беше подобна възможност, нито пък се притесни, че Фаркас е с ниво девет, което предполагаше съответния респект от негова страна. Той чисто и просто си изпълняваше заповедите. „Пръста, ако обичате, сър.“

„Е, така да бъде“ — помисли си Фаркас и услужливо предложи пръста си. Беше свикнал да дупчат пръста му, за да установят самоличността му. Обичайният идентификационен метод в компанията беше сканиране на ретината. Но при него той беше неприложим.

Андроидът изтегли рязко и делово няколко капки кръв и го постави под един скенер.

„Самоличността потвърдена — докладва след миг андроидът. — Можете да влезете, експедитор Фаркас.“

Държаха Ву в някакво помещение, което изглеждаше по-комфортно от затворническа килия, но по-неудобно от хотелска стая. Когато Фаркас влезе, тя седеше зад едно бюро до отсрещната стена.