![Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/7/znoj-v-polunoshch-hot-sky-at-midnight-bg-download.jpg)
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Дамян Яков“
- ISBN: 954-527-085-3
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
Вероятно това беше най-дългата реч, която Фаркас беше произнасял някога. Гласът му беше станал дрезгав и единственото му желание беше да се махне и да легне някъде.
Ву продължаваше да го гледа със същия вцепенен поглед, Фаркас се усъмни дали изобщо го беше разбрал. Дали думите му го бяха засегнали.
— Тук вече приключих — обърна се той към служителката. — Заведете ме в стаята ми.
Стаята представляваше просторна килия, дълга три метра и висока метър и половина, в която можеше само да легне и да се протегне. В момента повече и не му трябваше.
Блещукаше сигналът, което означаваше, че в нишата го очаква кодирано съобщение. Връщат го незабавно на Валпарайсо Нуево. За да разследва слуховете за някакъв преврат — заговор за свалянето на генералисимус Калаган.
„Не казвай нищо на никого. Само се разхождай и се ослушвай, и ни съобщи какво става, в случай че наистина има нещо.“
В съобщението не беше посочен източникът на слуха. Най-вероятно беше полковник Олмо, който все пак беше главният човек на „К-М“ на Валпарайсо. Но в такъв случай защо не му бяха дали инструкции да се свърже именно с Олмо? Дали компанията не беше свалила доверието си от Олмо или пък бяха научили за преврата от друг източник, или това беше поредният случай, в който дясната ръка не знаеше какво върши лявата? Така или иначе, не виждаше особена логика в предположението на Олмо, че самата компания е въвлечена по някакъв начин в заговора. По всяка вероятност те бяха също толкова объркани, колкото и Олмо.
Най-вероятно не ставаше въпрос за никакъв преврат, а само някакви несъстоятелни слухове се носеха из системата. Или пък всичко наистина беше дело на някаква банда от Южна Калифорния без каквото и да е участие на корпорацията, както беше дочул Олмо. Доста налудничаво начинание. Но в него имаше купища пари, ако успееше.
Фаркас хвана сутрешната совалка за Валпарайсо Нуево. Когато пристигна, цяла тълпа нетърпеливи агенти се спусна насреща му, но той любезно отклони услугите им и сам се завърна в хотел „Сан Бернардито“ в Каджамарка, където нае същата стая, която беше освободил предния ден. Харесваше му гледката към звездите, която се откриваше от стаята. А и притеглянето в Каджамарка беше равностойно на земното и това отговаряше на устройството на мускулатурата му.
Взе продължителен душ и излезе да се поразтъпче.
„Наистина великолепно място“ — помисли си Фаркас. Вече беше започнал да свиква с атмосферата тук. Този прозрачен, чист въздух, който сякаш те замайваше с всяко вдишване. Човек можеше да се напие с такъв въздух. Той го пое дълбоко в дробовете си и започна да си играе, опитвайки се да го анализира с алвеолите си, като отдели молекулите CO2 от азотните и кислородните молекули.
Даваше си сметка, че това чудо може да го разглези. Нямаше да му е лесно да се върне на Земята и да диша отново отровния и прогнил въздух. Да продължи да живее като „динко“, като „пълзящ в калта“ и „дишащ мръсотии“, или изобщо както там жителите на L–5 наричаха осъдените да прекарат живота си на злочестата планета майка. Така или иначе, засега не бързаха да го върнат на Земята.
Това беше добре. Много добре. Прекарвай си приятно времето, забавлявай се, почивай си в космоса. Разследвай до най-малката подробност предполагаемата конспирация срещу правителството на генералисимус Калаган.
Близо до хотела имаше приятно кафене. Намираше се точно под един от предпазните стъклени щитове, през който този следобед се разкриваше фантастична гледка към Земята и луната. Фаркас седна на открито, поръча си чаша коняк и се отпусна в стола, като отпиваше на бавни глътки. Може би някой от конспираторите щеше да се приближи и да му предложи полезна информация срещу заплащане.
Защо не. Защо не.
Отпиваше бавно от коняка. Седеше и чакаше. Никой не му предложи нищо. След малко се върна в стаята си. Пусна някаква нежна музика. Направи обичайните умствени приготовления, които заместваха затварянето на очите. Последните дни бяха доста претоварени и чувстваше умора. „Време е за малко почивка — каза си Фаркас. — Да. Да, на всяка цена трябваше да си почина.“