Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Сам виждате какво представлява квартирата. Живял съм и в по-лоши, и в по-добри места. Колкото до лабораторията, наистина е чудесна. Голяма част от оборудването ми е непозната.

Гласът на Ву беше равен, безизразен, глух и безжизнен, сякаш и най-малката промяна на тона би му коствала сериозни усилия.

— Ще се научите да го използвате — отговори Фаркас.

— Може би. Но може и да не успея. Познанията ми в тази област са със стара дата. Изостанал съм с десетилетия. Не съществува никаква гаранция, че ще отговоря на очакванията на вашите хора.

— Така или иначе, вие вече сте тук. И ще останете тук под внимателните грижи на компанията, докато успеете да постигнете нещо съществено или докато тя прецени, че не сте й от полза. Подозирам, че когато се запознаете с оборудването в новата си лаборатория, ще бъдете въодушевен от постигнатия във вашата област напредък и много скоро ще възстановите уменията си, а дори ще придобиете и нови. В края на краищата не ви заплашва никакъв риск, нали така, докторе? Дейността ви е напълно законна.

— Моята дейност винаги е била напълно законна — отговори Ву със същия монотонен глас на робот.

— Така. Тъкмо за това исках да поговорим.

Ву запази мълчание.

— Запитвали ли сте се — продължи Фаркас — дали вашите експериментални пациенти в ташкентската лаборатория са изпитвали особено желание да им се променя генетичният код?

— Не съм длъжен да обсъждам това. Сам предложихте да забравим миналото.

— Не, не сте длъжен. Но много бих искал. Не изпитвам отмъстителни чувства, но наистина съм любопитен. Много ми се ще да узная някои неща от самия вас.

— А длъжен ли съм да ви отговоря?

— Вие извършихте нещо чудовищно с мен — отговори с по-остър тон Фаркас и думите му изплющяха като камшик. — Това ми дава право да получа няколко отговора от вас, ако не друго. Проявете поне най-елементарно човешко съчувствие. Нали все пак сте човек, доктор Ву? А не някакъв безчувствен андроид?

— Вие ще ме убиете, когато приключа работата си тук, нали така?

— Дали ще ви убия? Не знам. Не виждам с какво това би ми помогнало и ми се струва твърде дребнаво. Разбира се, ако вие искате да ви убия…

— Не. Не.

— Значи, всичко е наред — усмихна се Фаркас. — Ако наистина исках да ви убия, щях да го направя на Валпарайсо Нуево. Не съм чак толкова безрезервно предан на „Киоцера-Мерк“, че да поставя интересите на компанията по-високо от моите. Просто не виждам смисъл да ви убивам. Вместо това предпочетох да изпълня задачата, заради която бях изпратен, а именно да ви доставя на Корнукопия, за да осъществите необходимите на компанията проучвания.

— И наистина свършихте работата си. За вас е от огромно значение да си свършите работата. А когато повече не съм нужен на компанията, ще ме убиете. Знам го, Фаркас. Какъв смисъл има да разговаряме?