Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— Какво искате да ви кажа? — извика Ву. — Че постъпих по ужасен начин с вас? Да. Да. Признавам. Извърших нещо ужасно. Възползвах се от безпомощността на хората във военно време. Искате да ме принудите да призная, че съм злодей? Че се разкайвам заради извършените от мен престъпления? Че искам да ме убиете заради това, което съм ви сторил? Да. Признавам, че съм злодей. Измъчват ме угризения. Изпитвам непоносима вина и знам, че заслужавам наказание. Какво чакате още? Убийте ме веднага! Хайде, Фаркас, убийте ме и да приключваме!

— Господин Фаркас — обади се притеснено служителката, без да помръдне от мястото си, — може би е безсмислено да продължавате този разговор. По-добре да вървим. Ще ви покажа квартирата, а след това…

— Само още една минута — прекъсна я Фаркас и се обърна към Ву, който отново беше стихнал в непроницаемо безмълвие. — Не вярвате нито на една думичка от това, което казахте, прав ли съм, докторе? И до днес продължавате да смятате, че това, което извършихте в Ташкент с мен и с другите като мен, е било напълно оправдано, че сте го направили в името на свещената наука и не изпитвате нито капка разкаяние. Не е ли така?

— Така е. И отново бих го направил, ако ми се отдаде такава възможност.

— Да. Точно това си мислех и аз.

— Следователно узнахте това, което вече сте знаели. Сега ще ме убиете ли? Не мисля, че това ще бъде по вкуса на вашата „Киоцера-Мерк“.

— Не — отвърна Фаркас. — Нямам намерение да ви убивам нито сега, нито по-късно. Просто исках да чуя онова, което току-що изрекохте. Искам да разбера още нещо. Изпитвахте ли удоволствие от заниманията си?

— Удоволствие? — повтори смаян Ву. — Това не се върши за удоволствие. Удоволствието няма нищо общо с всичко това. Извършвах изследвания, не разбирате ли? Правех го, защото исках да знам дали може да бъде направено. Но удоволствие? Не. Тази дума е неуместна в случая.

— Същински техничар. Безпристрастен търсач на истината.

— Нямам намерение да слушам подигравките ви. Ще помоля да ви изведат от тук.

— Но аз не ви се подигравам — каза Фаркас. — Вие сте истински цялостна личност. Ако под „цялост“ разбираме последователност и еднородност без каквито и да е примеси. Вие сте това, което сте. Това е добре. Сега ви разбирам напълно.

Ву беше застанал в абсолютна неподвижност, сякаш дори не дишаше. Блестящ кубичен блок от черен метал, който се извисяваше над пирамидален пиедестал с цвят на мед.

— Не сте изпитали нищо. Никакво садистично удовлетворение. Както сам казахте: трябвало е да откриете нещо и просто сте направили необходимото, за да стигнете до отговора. Няма причина да смятам, че е било насочено лично срещу мен. Прав ли съм? Прав ли съм? Вие никога не сте ме възприемали като личност. За вас съм бил само една хипотеза. Задача по биологична алгебра, която е трябвало да решите, абстрактно интелектуално предизвикателство. Евентуално мое желание за отмъщение би било равносилно на отмъщение срещу ураган, земетресение, срутване на земни пластове или срещу каквото и да било безлично природно бедствие. Те ни връхлитат и ни помитат. Но е нелепо да им се гневим. И все пак човек не е в състояние да прости на един ураган, не е ли така? Споменът за стореното ни преследва цял живот. Но си принуден да се изправиш, да изтупаш праха от себе си и да си кажеш, че просто си имал лошия късмет да се случиш точно в този момент точно на това място, и да продължиш да живееш…