Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]

— На мен?

— Страхотно. Разказа ми всичко за теб. Възхищава се на свободата на възгледите ти, на това, че нямаш никакви нравствени задръжки.

— Искаш да кажеш, че ме смята за аморален? — попита Карпинтър.

— Смята те за лесно приспособим. Не е едно и също. Възхищава се на способността ти да се оправяш и в най-трудните ситуации, в най-обърканите положения. Би искал да може да се справя по същия начин. Той непрекъснато се заплита в разни бъркотии. Изглежда, умееш да хващаш бика за рогата.

— Не знаех, че съм чак толкова независим — отвърна Карпинтър.

Застана до нея и прокара леко ръка по гръбнака й. Кожата й беше изумително гладка. Това му достави удоволствие. Напоследък много хора ретрофираха кожата си, за да се приспособят към убийствената липса на озон във въздуха. Не че това помагаше особено, но кожата им ставаше като на гущер. Йоланда Бермудез притежаваше кожата на истинска жена. Това страшно се хареса на Карпинтър. Както и меката й, еластична плът.

— Ник наистина е велик, нали? — продължи тя. — Толкова възхитителен, толкова сериозен. И така всеотдаен в търсенето на решение на ужасните въпроси, пред които се е изправил светът! Изабел адски го измъчва.

— Може да предпочита жени, които го измъчват.

— Опитвам се да не й го покажа — не обърна внимание на думите му тя, — но има моменти, в които не съм съгласна с упреците й по отношение на неговите изследвания. Нищо чудно това да е единственият ни изход, колкото и да ми е неприятно да го призная. Макар да си мисля, че емиграция на L–5 по всяка вероятност е най-добрият ни шанс, тайничко се надявам и се моля човечеството да успее да остане тук, на Земята. А ти как мислиш? И може би само Ник е в състояние да намери отговора. В случай че не съумеем да открием начин да се справим с ужасяващите поражения, които нанесохме на екологията. Това, което върши Ник…

Беше превъзбудена и преливаше от желание да говори. Карпинтър се уплаши да не подхване отново темата за спасяването на планетата. „Сигурно е от свръхдозата“, помисли си той. Щеше да я държи през цялото време. Трябваше да я начука за самозащита, преди да е станала прекалено красноречива. С деликатна настойчивост я свлече върху леглото. Отпусна се върху мекото й като кадифе тяло като в люлка, прокарвайки ръце от двете й страни и по гърдите й, след което покри устата й със своята. Опитът му да смени темата се оказа успешен.