![Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/5/7/znoj-v-polunoshch-hot-sky-at-midnight-bg-download.jpg)
Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Издателство „Дамян Яков“
- ISBN: 954-527-085-3
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зной в полунощ [Hot Sky at Midnight - bg]». Краткое содержание книги:
Робърт Силвърбърг изгражда един смайващо правдоподобен свят — толкова осезаем, че изглежда единствено възможният. Човекът е все така отдаден на вечените си житейски проблеми — любов, ревност, професионална кариера, секс, пари, приятелство. Но Земята е друга, космосът е постижим, генното инженерство скоро ще предостави ключа към световното господство на една от двете мегакорпорации в Слъчевата система. Алтернативи има, но изборът е страхотно труден, защото е въпрос на морал…
Карпинтър изпита съжаление към Роудс, оплел се с тази ожесточена и крайно объркана Изабел. Изпита нещо като съжаление и към Енрон. Каквото и да бе очаквал да научи от Роудс тази вечер, това, което чу, бяха само отвлечени спорове. Вече наближаваше полунощ. Евреинът направи последен опит да накара Роудс да заговори за типа генетични модификации, върху които работи лабораторията му, но Роудс, изпаднал сякаш в дълбок алкохолен унес, се увлече в безсмислен разговор за реконструирането на дихателната и кръвоносната система.
— Да, но как? Как? — повтаряше непрекъснато Енрон, без да получи смислен отговор. Положението беше безнадеждно.
Накрая ядосаният евреин поиска сметката, изщрака сумата по терминала и всички излязоха във влажната нощ, леко клатушкайки се от солидното количество изпито вино.
Дори в този късен час от небето като от доменна пещ пулсираха талази горещ въздух. Гъста и лютива химическа мъгла беше надвиснала над Сосалито. Миришеше на оцет с привкус на плесен и дезинфекционни вещества. Карпинтър съжали, че не си бе взел лицевия бял дроб.
Разговорът по време на вечерята продължаваше да звучи в главата му. Този нещастен, шибан свят! Сякаш цялата история на човечеството се нижеше в съзнанието му: неолитът, малките стопанства и поселища, Вавилон и Египет, Гърция и Рим, Византия и елизабетинска Англия, и Франция на Луи XIV. Всички тези усилия и цялата тази мъчителна еволюция от маймуната до къде бяха стигнали? До една толкова високо развита цивилизация, която бе успяла да направи негодна за живот собствената си околна среда. Един толкова интелигентен биологичен вид, който бе изобретил стотици великолепни начини да унищожи собственото си гнездо.
И сега — мръсотията, горещината, отровният въздух, претъпканата с метали вода, озоновите дупки, превърнатата в руини градина, каквато някога бе представлявал светът…
По дяволите! Какво изумително постижение! Един-единствен маймунски вид да унищожи цяла планета!
Докато чакаха пред ресторанта да докарат колата на Роудс, Карпинтър се приближи до него и му каза тихо:
— Мога аз да карам, Ник, ако не ти е до това.
Роудс не стоеше особено стабилно на краката си.
— Всичко е наред. Ще оставя колата сама да си върши работата. Всичко е наред.
— Щом казваш. Надявам се, можеш да ме закараш до „Мариот“, след като върнеш Енрон в хотела му?
— Ами Йоланда?
— Какво имаш предвид? Тя нали живее в Ийст бей?
— Можеш да я оставиш да се прибере сама сутринта. Няма да представлява никакъв проблем за нея.
— Ник, не съм уговарял нищо с нея. Не си казахме почти думичка през цялата вечер.
— Да не би да не я искаш? Не разбираш ли, че тя го очаква? Дойде заради теб.
— Това автоматично ли означава…
— За нея да. И много ще я обидиш. Разбира се, винаги бих могъл да й обясня, че си минал в лагера на хомосексуалистите или нещо от този род и да я върна още тази вечер в Бъркли. Но ще направиш голяма грешка. С нея е голяма веселба. Какво ти е, Пол? Да не си уморен?
— Не. Просто… О, по дяволите. Не се тревожи — ще изиграя ролята си на любовник. Колата ти пристигна.
Карпинтър се огледа за Йоланда. Стояха заедно с Енрон до водата, загледани в ярката светлинна пътека, която пресичаше залива по посока на Сан Франциско, и близостта им един до друг накара Карпинтър да си помисли, че може и да му се размине. Тя стърчеше с половин глава над ниския, набит евреин, но това не му пречеше да й нашепва настойчивите си интимности, а и нейната поза изразяваше благоразположение. В същия момент обаче тя се обърна и погледна с очакване Карпинтър, от което му стана ясно, че каквито и шансове да имаше Енрон, те не се отнасяха за тази вечер.
Така че той разигра познатия ритуал и я запита дали би се отбила в хотела му за едно късно питие, а тя мигна с клепачи в знак на съгласие и това беше всичко. Карпинтър се почувства глупаво. А и някак си курвенски. Но какво пък чак толкова, по дяволите: щеше да има достатъчно време да спи самичък, когато тръгне да лови айсберги из Тихия океан.