![Градът и звездите [The City and the Stars - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/6/7/gradt-i-zvezdite-the-city-and-the-stars-bg-download.jpg)
Градът и звездите [The City and the Stars - bg]
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Градът и звездите [The City and the Stars - bg]». Краткое содержание книги:
Тия два вида животни бяха достатъчни за ежедневните нужди и доставяха на своите собственици повече удоволствия, отколкото всякакви механични приспособления. Но когато се изискваше изключителна бързина или трябваше да се пренасят тежки товари, машините бяха подръка и се използуваха без колебание.
Макар че животните на Лис представляваха истински нов свят, изпълнен с куриози и изненади, все пак Алвин най-много се прехласваше пред двете крайности на човешкото население. Най-младите и най-старите… и двете групи му изглеждаха еднакво странни и удивителни. Най-старият човек в Лис едва бе отминал второто си столетие, оставаха му още няколко години живот. Алвин знаеше, че когато той достигне тази възраст, тялото му почти няма да се е променило. А този старец, лишен от надеждата да получи компенсация във веригата от бъдещи животи, почти бе изчерпал физическите си сили. Имаше съвсем бяла коса, а лицето му се бе превърнало в плетеница от бръчки. През повечето време седеше на слънце или бавно се разхождаше из селото, обменяйки беззвучни поздрави с всеки срещнат. Доколкото Алвин можеше да разбере, той бе напълно доволен, не искаше нищо повече от живота и не скърбеше за идващия край.
Подобна философия толкова много се различаваше от възгледите в Диаспар, че изцяло оставаше извън разбирането на Алвин. Защо човек да приема смъртта, когато е тъй ненужна, когато има избора да живее хиляди години и сетне да прескочи през вековете, за да започне отначало в един нов свят, изграден и с негова помощ. Тази загадка го измъчваше и той твърдо реши да я разясни при първата възможност за открито обсъждане на въпроса. Не можеше да повярва, че Лис е направил този избор доброволно, особено ако алтернативата е била известна.
Част от отговора откри сред децата, тия малки създания, които му изглеждаха тъй странни, както и животните на Лис. Прекарваше голяма част от времето си сред тях, гледаше ги как играят и те постепенно го приеха за другар. Понякога му се струваше, че те изобщо не са хора — толкова чужди бяха мотивите, логиката и дори езикът им. Алвин гледаше възрастните недоверчиво и се питаше как е възможно да са произлезли от тия необикновени същества, които сякаш прекарваха по-голямата част от живота си в съвсем друг свят.
И все пак дори когато го озадачаваха, те събуждаха в сърцето му непознато досега чувство. Когато — това бе рядко, но все пак се случваше — те избухваха в плач от дълбоко отчаяние или огорчение, дребните детски разочарования му се струваха по-трагични, отколкото дългото отстъпление на Човека след падането на Галактичната империя. Това бе прекалено огромно и далечно, за да го разбере, а детските ридания разкъсваха сърцето му.
В Диаспар Алвин бе срещнал любовта, но сега откриваше нова скъпоценност, без която самата любов не достига висшата си цел и остава завинаги осакатена. Той се възпитаваше на нежност.
Алвин изучаваше Лис. Лис също го изучаваше и не остана разочарован от резултатите. Три дни след неговото пристигане Серанис подхвърли, че няма да е зле, ако обиколи по-надалече из равнината и опознае нейната страна. Той прие веднага — при условие да не язди никое от селските състезателни животни.
— Мога да те уверя — отвърна Серанис с един от редките си проблясъци на хумор, — че тук никой не би и помислил да рискува скъпоценното си животно. Тъй като случаят е изключителен, ще уредят транспорт, в който да се чувствуваш по-привично. Хилвар ще ти бъде водач, но, разбира се, можеш да отидеш където пожелаеш.
Алвин се запита дали това напълно отговаря на истината. Ако речеше да се върне към малкия хълм, откъдето за пръв път бе излязъл в Лис, навярно щяха да възникнат възражения. Но засега това не го вълнуваше, тъй като не бързаше да се върне в Диаспар и всъщност след първата си среща със Серанис почти не бе мислил по въпроса. Животът тук все още бе тъй интересен и нов, че засега той не си кроеше планове за бъдещето.