Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
Оттласна се от нагръдника на умиращия войник, скочи от тясната площадка и се озова на самия покрив. Бронзовият обков беше леденостуден под босите му крака. Келсайър изтича по него към южния край на сградата, където трябваше да е споменатият от Доксон балкон. Не се страхуваше, че могат да го открият — една от целите му тази вечер беше да открадне известно количество атиум, десетия и най-мощен от всички основни аломантични метали. Другата беше да предизвика суматоха.
Не беше трудно да открие балкона. Дълъг и широк, той вероятно бе предназначен за гости, ако решат да излязат на открито. В момента там нямаше никого — ако се изключеха двамата стражи. Келсайър се притаи в мъглата над балкона, почти невидим благодарение на сивата пелерина. Под него двамата стражи разговаряха безгрижно.
„Време е да вдигна малко шум“.
Скочи от ръба право върху пазачите. Разпали олово, за да подсили тялото си, протегна ръка и предизвика мощно Стоманено дръпване на двамата противници едновременно, а после ги Тласна и ги запокити в противоположни посоки. Те изкрещяха изненадано, впримчени от невидимите сили, които ги преметнаха през перилата.
Виковете им отекваха още няколко секунди. Келсайър разтвори вратите на балкона и остави мъглата да го обгърне — пипалата й бързо се запрокрадваха в тъмната стая.
„Третото помещение от входа“ — припомни си той, докато тичаше приведен по коридора. Втората стая беше парник. На ниски стойки бяха поставени култивирани храсти и малки дръвчета, една от стените бе остъклена, за да пропуска слънчева светлина за растенията. Макар че беше тъмно, Келсайър знаеше, че растенията ще са с малко по-различен цвят от нормалното кафяво — едни щяха да са бели, други червеникави и може би дори щеше да има светложълти. Растенията, които не бяха кафяви, се смятаха за особено редки и се отглеждаха за развлечение на благородниците.
Прекоси забързано парника и спря при следващата врата, забелязал светлата черта над пода. Потуши калая, за да не бъде заслепено подсиленото му зрение, когато влезе в осветената стая, и рязко отвори вратата.
Шмугна се вътре, примижал срещу светлината и стиснал стъклените кинжали. Но стаята беше празна. Изглежда, беше кабинет — на стените до лавиците с книги горяха фенери, в ъгъла бе поставено бюро.
Келсайър прибра ножовете, разпали стомана и потърси източници на метал. В единия ъгъл имаше голям сейф, но той бе на твърде очевидно място. Но виж, на източната стена се разгоря синкав пламък, сочещ големи метални залежи. Келсайър се приближи и прокара пръсти по мазилката. Както по повечето стени в къщите на благородниците, върху тази също имаше изрисувани фрески.
„Винаги има и друга тайна“ — помисли той. Дори не си направи труда да открие как се отваря скривалището. Вместо това разпали стомана, пресегна се и Придърпа един малък източник на метално сияние, който вероятно бе заключващият механизъм. Отначало почувства леко съпротивление, дори притегляне към стената, но разпали пютриум и усили Дърпането. Бравата изхвърча и в стената се отвори вратичка, зад която се виждаше вградена каса.
Келсайър се усмихна. Беше достатъчно малка, за да може да я носи човек с подсилени от пютриум мускули, стига да успее да я изтръгне от стената.
Той подскочи, използва желязо, за да се Придърпа към касата, завъртя се във въздуха и опря крака в стената от двете й страни. Продължи да Дърпа, като се задържа на място и разгоря още пютриум. Краката му се наляха със сила, а той разгоря и стомана и напъна мишци. Пъхтеше от усилието. Беше като изпитание кое ще поддаде първо — касата или краката му.
Касата се размърда. Келсайър Дръпна по-силно, усещаше нарастваща болка в мускулите. За един кратък мъчителен момент не се случи нищо. После касата изстърга и се измъкна от стената. Докато падаше назад, Келсайър разгоря стомана и Тласна касата, за да не се стовари отгоре му. Падна по гръб, с плувнало от пот чело, а касата изтрещя на дървения под.
В стаята нахлуха двама изплашени пазачи.
— Време беше — изхриптя Келсайър, протегна ръка и Дръпна меча на единия. Оръжието се изниза със стържене от ножницата, завъртя се във въздуха и литна с острието към Келсайър. Той потуши желязото, пристъпи встрани и улови меча за дръжката, докато той профучаваше покрай него.
— Мъглороден! — изкрещя войникът.
Келсайър се усмихна и се хвърли напред.
Войникът извади кинжал. Келсайър го Тласна и изтръгна оръжието от ръката му. Острието се завъртя, заби се в шията на войника и му отряза главата. Вторият войник изруга и заразвързва с треперещи ръце презрамките на нагръдника си.