Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
— Надявам се идеята ти да не се осъществи, Ягуар — каза Надя.
— Звярът е опасен — отвърна момчето.
— Какво ще направят с него, ако го хванат? Ще го убият? Ще го нарежат на парчета, за да го изследват? Ще го затворят в клетка до края на живота му?
— Ти какво предлагаш, Надя?
— Да се говори с него и да го попитат какво иска.
— Колко гениална идея! Бихме могли да го поканим на чай… — иронизира той.
— Всички животни общуват помежду си — увери го Надя.
— Така казва и сестра ми Никол, но тя е на девет години.
— Виждам, че на девет знае повече от теб на петнадесет — отвърна Надя.
Намираха се на много красиво място. Гъстата и непроходима растителност по брега се разреждаше към вътрешността, където гората придобиваше особено величествен вид. Стволовете на дърветата, високи и прави, бяха като колони на един великолепен зелен храм. По клоните висяха орхидеи и различни други цветя, а земята бе покрита с блестяща папрат. Животинският свят беше толкова разнообразен, че никога не настъпваше тишина: от разсъмване до късно през нощта се чуваше пеенето на туканите и на папагалите; нощем започваше глъчката на краставите жаби и пискливите маймуни. Независимо от това, тази райска градина криеше много опасности: разстоянията бяха огромни, самотата — абсолютна, и ако не познаваш терена, бе невъзможно да се ориентираш. Според Льоблан — и Сесар Сантос беше съгласен с това — единствената възможност да се придвижваш в този район беше с помощта на индианците. Трябваше да ги привлекат по някакъв начин. Доктор Омайра Торес беше най-заинтересована да го направи, защото искаше да изпълни мисията си да ги ваксинира и да установи система за контрол на здравето, както обясни.
— Не мисля, че индианците ще си подадат доброволно ръцете, за да ги бодеш, Омайра. В живота си не са виждали игла — усмихна се Сесар Сантос. Между двамата съществуваше споделена симпатия и поради това те се шегуваха свойски един с друг.
— Ще им кажем, че става дума за много мощна магия на белите — каза тя, намигайки му.
— Което е самата истина — съгласи се Сесар Сантос.
Според водача в околностите имаше много племена, които сигурно бяха установявали някакъв, макар и кратък контакт с външния свят. От самолета си беше забелязвал едни шабонос, но тъй като по тези краища нямаше как да се приземи, се бе задоволил с това, да го отбележи на картата. Колибите на общността, които бе видял, бяха по-скоро малки, което означаваше, че всяко племе е съставено от доста ограничен брой семейства. Както твърдеше професор Льоблан, който се смяташе за експерт по въпроса, минималният брой жители на едно шабоно бил около петдесет души — по-малко не биха могли да се защитават от неприятелските нападения — и рядко превишавал двеста и петдесет. Сесар Сантос допускаше също, че има и изолирани племена, които все още никой не беше виждал, както се надяваше доктор Торес, и единственият начин да се стигне до тях би бил по въздуха. Трябваше да се изкачат във високата част на джунглата, в района, завладян от водопадите, докъдето чужденците никога не биха могли да достигнат преди откриването на самолетите и хеликоптерите.
С идеята да привлекат индианците, водачът опъна едно въже между две дървета и закачи на него някои подаръци: колиета от висулки, разноцветни парчета плат, огледала и дрънкулки от пластмаса. Запази мачететата, ножовете и стоманените инструменти за по-късно, когато щяха да започнат истинските преговори и размяната на подаръци.
Тази нощ Сесар Сантос се опита да се свърже по радиото с капитан Ариосто и с Мауро Кариас в Санта Мария де ла Ювия, но апаратът не работеше. Професор Льоблан крачеше из лагера, ядосан на това ново препятствие, докато останалите напразно се опитваха да изпратят или да получат съобщение. Надя отведе Алекс настрана, за да му разкаже, че предишната нощ, преди войникът да бъде убит по време на смяната на Каракауе, видяла, че индианецът бърника в радиото. Каза, че си легнала, когато свършило нейното дежурство, но не заспала веднага и от хамака си можела да види Каракауе край апарата.
— Добре ли го видя, Надя?
— Не, защото беше тъмно, но единствените, които бяха на крак по време на тази смяна, бяха двамата войници и Каракауе. Почти съм сигурна, че не беше нито един от войниците — отговори тя. — Смятам, че Каракауе е човекът, за когото спомена Мауро Кариас. Вероятно част от плана е да не можем да потърсим помощ в случай на нужда.
— Трябва да предупредим баща ти — реши Алекс.
Сесар Сантос не прие новината с интерес, ограничи се с предупреждението, че преди да обвиняват някого, трябва да бъдат съвсем сигурни. Имало много причини, поради които един толкова стар радиоапарат можел да не заработи. Освен това какви мотиви би имал Каракауе, за да го развали? На него също не му изнасяло да се окаже откъснат от света. Успокои ги, като каза, че след три или четири дни ще дойдат подкрепления.