Отровата на Алкория
- Автор: Дастие Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Ласкаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровата на Алкория». Краткое содержание книги:
С много трудности и на края на физическите и психическите си сили, екипажът на звездолета открива мечтаната планета. А тя е райска. Планета също като Земята, населена от хора също като земните, с всички изкушения, които може да предложи една райска градина на клетия корабокрушенец. Местното население е с ниво на технологиите близко до това на индианците и сякаш изобщо не се притеснява и не изпитва страх от пришълците от небето. Напротив, всички са весели и безгрижни. Въпреки строгите заповеди, човек от екипажа е намерен в колибата на туземка, и то в състояние, подобно на това на местните хора. Оказва се, че е пил от опиат, наречен талеф, който местните хора консумират и на който дължат своята безметежност. Провинилият се е изолиран в килия, и там претърпява страшна мутация, превръщайки се в чудовище с огромна физическа и психическа мощ, което с лекота успява да държи под своя контрол всички човеци, оказали се достатъчно близо до него. Когато чудовището успява да избяга в гората, на карта е поставено не само успешното завършване на мисията, а и животът на местното население, което сякаш не осъзнава случилото се.
В райската градина на Алкория хората не са единствената разумна раса и, ако командирът Крис Холдън не успее да спре чудовищата, в които се превръща екипажа му, бъдещето на цялата човешка цивилизация ще бъде загубено. Но той открива своя съюзник там, където най-малко очаква…
Той се загледа в червения плод и продължи:
— Един ден животът се е появил на тази планета. Появил се е под две различни форми — несъмнено чрез една от тези случайности, чиито тайни пази Вселената, когато еволюцията е станала по пътя, довел до триумфа на алкорианската раса. И ние бихме могли да попаднем в един свят, населен с тези кошмарни същества, нали?
— Да, Крис… — промълви младата жена. — И, изглежда, че втората форма на живот продължава да съществува на Алкория в латентно състояние. Случаят с Престън го доказва… Признавам, че самото явление не ми е съвсем ясно. Разбира се, талефът предизвиква физически и психически мутации, но имам впечатлението, че нещата не спират дотук. В основата им се крие нещо друго… Нечия воля, нечия необяснима психическа сила…
Тя порови из работната маса и намери онази епруветка с жълтия прах, събран от дрехите на Джеф Викърс и неговите другари.
— Прашецът от талеф, Крис… Вероятно той е причината за мутацията на Викърс и неговите хора. Той е оказал върху тях същото поразяващо действие, каквото и онова питие върху Ралф Престън. Този прашец е бил преносителят на ужасното зло. Но аз съм сигурна, че не са се посипали доброволно с него! Било е клопка, Крис!
Холдън трескаво размишляваше. Отново се попита какво ли става на кораба.
— Бях там — обясни той. — Завладели са кораба и го подготвят за отлитане в най-близко време.
— Спомням си, че ми говори за тези неща — въздъхна Хуана. — Но тогава аз не разбирах колко са важни.
— Видях ги да товарят стръкове от талеф — подзе Холдън.
— Там е цялата работа! — извика Хуана, все по-възбудена. — Тези цветя… В тях е заложена другата форма на живот, за която говорехме преди малко. Представи си само какво би станало, ако посадят талеф на една планета от земен тип! Без противоотрова себеподобните ни ще се превърнат за кратко време в същите тези растения-чудовища! Ново отровно питие ще се появи и хората неизбежно ще попаднат в клопката. Достатъчно е да си спомним за страхотните поражения, които са нанесли химическите наркотици в края на XX век на Земята… Сега обаче талефът е не само химическа отрова, но и жива агресивна сила! Трябва да им попречим да напуснат Алкория, Крис! Сега ми е ясно каква цел преследват. Ако не успеем, планетите от ГАЛИМ ще бъдат буквално залети от тази интелигентна растителна раса, проявила се в анормална форма благодарение на нашите грешки!
— Но как да ги победим? Те са толкова мощни психически, че не ни оставят да се приближим до тях. Само преди няколко часа опитах пак… Те ни откриват за секунди и веднага гледат да ни подчинят… На определено разстояние става опасно и невъзможно да се устои на мозъчните им вълни и…
— Кора, Крис! — подхвърли Хуана. — Сигурна съм, че мозъчните импулси, излъчени от тези същества, не действуват на алкорианците, защото те взимат противоотрова.
— Това трябва да се докаже — скептично забеляза Холдън.
— Не, Крис… Вече е доказано с факта, че алкорианската раса съществува. Ако те бяха податливи на психическата сила на тези странни същества, рано или късно щяха да загинат. Ние трябва да се предпазим от тяхното гибелно въздействие, поглъщайки противоотровата кора!
„Във всеки случай това е единственият начин за защита, който ни остава, продължи мислено Хуана. Струва си да опитаме. Галеа Ивхи ми каза също, че въпросните кора и талеф никога не растат едно до друго. Така че би трябвало да има някаква пълна несъвместимост между двете растения, а това засилва у мен предположението, че кората може наистина да представлява смъртна опасност за цветовете на талефа. А оттук до извода, че това може да служи като защитно средство, има само една крачка и аз се изкушавам да я направя.“
— Нямаме голям избор — въздъхна Холдън, взимайки плода в ръката си. — Как се яде това?
— Трябва само да се махне кората, не е много твърда — обясни Хуана.
Тя взе плода и започна да го бели, както се бели портокал. Вътрешността му беше млечнобяла, непривлекателна на вид.
— Можеш да си отхапеш — каза Хуана. — Чудесно е. Леко кисело, но много приятно за ядене.
— Тогава да не губим време — отсече Холдън и здраво захапа плода, който наистина беше вкусен.
Хуана Сантос взе друг от кошницата и започна да го бели. Внезапно сякаш потъна някъде.
— Питам се… — започна тя.
— Какво? — попита Холдън, вдигнал въпросително вежди.
Тя тръсна глава и тъмночерните й коси се разпиляха.
— Мислех си за нашите нещастни другари, Крис — глухо каза тя. — Питах се дали противоотровата би могла да има някакъв ефект върху тях в състоянието, в което се намират сега.