Хари Потър и философският камък
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Джебарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и философският камък». Краткое содержание книги:
Сега професор Макгонъгол пристъпи напред с дълъг пергаментов свитък в ръка.
— Когато извиквам имената ви, ще си слагате шапката и ще сядате на табуретката, за да бъдете разпределени — каза тя. — Абът, Ханна!
Препъвайки се, от редицата излезе едно момиче с розово лице и руси плитчици, нахлупи шапката, която хлътна чак над очите му, и седна. Минутка пауза…
— ХАФЪЛПАФ! — провикна се шапката.
На масата вдясно ликуваха и ръкопляскаха, когато Ханна отиде да седне на масата на „Хафълпаф“. Хари видя духа на тлъстия монах да й маха весело.
— Боунс, Сюзън!
— ХАФЪЛПАФ! — провикна се отново шапката и Сюзън припна да седне до Ханна.
— Бут, Тери!
— РЕЙВЪНКЛОУ!
Този път масата вляво заръкопляска и няколко рейвънклоувци станаха да се ръкуват с Тери, когато се присъедини към тях.
„Брокълхърст, Манди“ също отиде в „Рейвънклоу“, обаче „Браун, Лавендър“ стана първата нова грифиндорка и най-лявата маса избухна в ликуване. Хари видя братята близнаци на Рон да дюдюкат.
После „Бълстроуд, Милисент“ стана слидеринка. След всичко, което беше чул за „Слидерин“, учениците от този дом не му бяха симпатични. Е, можеше и да си въобразява.
Сега почна наистина да му става лошо. Спомни си какво се случваше, когато подбираха отбори в часовете по физическо в старото му училище. Винаги го избираха последен — не защото не го биваше, а защото никой не искаше Дъдли да помисли, че го харесват.
— Финч-Флечли, Джъстин!
— ХАФЪЛПАФ!
Хари забеляза, че шапката понякога извикваше веднага дома, а друг път й трябваше малко време да реши. „Финигън, Шиймъс“, пясъчнорусото момче до Хари, седя на столчето почти цяла минута, преди шапката да го обяви за грифиндорец.
— Грейнджър, Хърмаяни!
Хърмаяни отиде почти тичешком до столчето и нетърпеливо нахлупи шапката на главата си.
— ГРИФИНДОР! — извика шапката.
Рон изстена. Една ужасна мисъл се пръкна внезапно в главата на Хари, както винаги става с ужасните мисли, когато си притеснен. Ами ако изобщо не бъде избран? Ако седи безкрайно дълго с шапката върху очите си, докато професор Макгонъгол я дръпне от главата му и каже, че явно е станала грешка и той ще направи най-добре да се качи пак на влака?
Когато извикаха Невил Лонгботъм — момчето, което постоянно губеше жабата си, — той падна по пътя към столчето. Шапката се забави много, докато реши за Невил. Когато, най-сетне, извика „ГРИФИНДОР!“, Невил хукна заедно с нея и трябваше да изтича обратно, за да я даде на „Макдугъл, Мораг“.
Малфой излезе наперено напред, когато извикаха неговото име, и желанието му беше веднага изпълнено: щапката едва беше докоснала главата му, когато изкрещя:
— СЛИДЕРИН!
Малфой се присъедини към своите приятели Краб и Гойл, явно доволен от себе си.
Не оставаха вече много хора.
Мун… Нот… Паркинсон… — после две близначки — Патил и Патил… после Пъркис, Сали-Ан… и после, най сетне:
— Потър, Хари!
Когато Хари излезе напред, в цялата зала внезапно се понесоха шепоти, като малки съскащи огньове.
— Потър ли каза тя?
— Онзи Хари Потър?
Последното нещо, което Хари видя, преди шапката да падне пред очите му, беше залата, пълна с хора, които проточваха вратове, за да го видят по-добре. В следващата секунда гледаше черната вътрешност на шапката. Зачака.
— Хммм — каза един тъничък глас в ухото му. — Трудно. Много трудно. Виждам много смелост. И умът си го бива. Имаш дарба, о, небеса, да… и страстно желание да се проявиш… това е интересно… Та къде да те сложа?
Хари сграбчи ръбовете на стола и си мислеше: "Не в „Слидерин“, "Не в „Слидерин“…
— Не в „Слидерин“, така ли? — каза тъничкият глас. — Сигурен ли си? Знаеш ли, може да станеш велик… всичко ти е в главата, а „Слидерин“ може да те изпроводи по пътя към величието, в това няма съмнение… Не ли? Е, щом си сигурен… най-добре ГРИФИНДОР!
Хари чу как шапката извика последната дума на цялата зала. Свали шапката и отиде с разтреперани крака към масата на „Грифиндор“. Беше толкова облекчен, че е бил избран и че не е пратен в „Слидерин“, та почти не забеляза, че получи най-бурното одобрение от всички досега. Пърси Префекта стана и раздруса здраво ръката му, докато близнаците Уизли крещяха:
— Падна ни се Потър! Падна ни се Потър!
Хари седна срещу духа бродник с нагънатата яка, когото беше видял преди. Духът докосна ръката му и Хари изпита внезапното ужасно чувство, че току що я е потопил в кофа леденостудена вода.