Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
С пяна на уста жената понечи да се нахвърли върху Скай, но Сокола я хвана за ръката.
— Я, вие двете, престанете!
Две големи черни очи заискриха срещу него. Уличницата бе все още млада, а лицето й — хубаво въпреки дебелия пласт пудра.
— Тая ме ритна, Соколе. Ще й издера очите, така да знаеш!
— Вярвай ми, Мери, тя не е лесен противник. И я остави на мира, защото ще искам за нея откуп — при тези думи той побутна жената встрани.
— Ей, аукционът няма ли да продължава? — запита някой.
— Разбира се — отвърна чернобрадият, — и никои да не забравя каква награда очаква победителя!
Скай се заоглежда замаяна, а през това време всички обсъждаха цената й. Чернобрадият все още я държеше. От лявата си страна носеше сабя и Скай я засърбяха пръстите.
— Бяхме се спрели на хиляда! — додаде той. — Кой дава повече?
Сокола се приближи ядосан.
— Момичето не е публична собственост, Тийч. Аз съм я пленил, значи е моя и да му мисли този, който не е на същото мнение.
— Колко жалко! Всъщност и аз исках да залагам. Наистина ли е толкова скъпа, Соколе?
Погледът на Сокола се плъзна по фигурата на Скай сякаш искаше да я разсъблече.
— Тая жена е безценна. Реве като змей, а в леглото е същински кютук. Тялото й е страхотно, обаче е пълна бездарница, наложи ли се да го използва.
От възмущение Скай чак се задъха, а около нея избухна гръмогласен смях.
— Работата обаче е там, че е моя собственост, сър. Не съм свикнал да се разделям лесно с плячката си — продължи Сокола.
— Добре де, като е такава досадница…
— Ще получа за нея огромен откуп.
— Защо да не платя аз например сумата!
— Не. С дамата ни… е-е-е… свързват някои неща, ще ми се да продължа там, където сме спрели.
— Е да, но нали казахте, че…
— Разбира се, че съм казал, Тийч. Струва ми се, има на какво да я понауча. И затова ще остане при мен докато уредя всички въпроси.
Тийч Черната брада… Скай се разтрепери цялата, когато разбра, че се бе натъкнала на един от най-страховитите пирати.
— Може би проблемът с капитан Логан може да се реши, ако му платите известна сума — предложи Тийч.
— Не искам пари! — извика Логан.
— А аз пък не откупувам никога това, което и бездруго си е мое — поясни Сребърния Сокол.
Скай, която го наблюдаваше смаяна и разлютена, внезапно изкрещя. Към него летеше Логан с размахана сабя. В последния миг Сокола се приведе рязко и сабята на неговия противник премина на косъм над главата му.
— Ах ти, нещастен страхливецо! Ще ме нападаш в гръб, така ли!
— Това е бой! — контрира го Логан. — А не някакъв си дворцов балет!
С могъщ удар Сокола изби оръжието от ръцете му. Един от свитата на Логан се изстъпи напред, за да отмъсти за господаря си… и в този момент в залата настана бъркотия. Размахаха се множество саби, закънтя стомана.
— Видяхте ли какво става заради вас! — просъска чернобрадият в ухото на Скай. — Със закона ние, мъжете, можем все някак си да се справим, но появи ли се жена, загубени сме. Няма ли да е по-добре да оставим глупаците тук да се самоизбиват, а ние да се измъкнем тихичко, а, госпожице?
Тя не разбра дали говори сериозно. Кръчмата се огласяше от пронизителни крясъци. Ранените се свличаха на пода или се блъскаха безпомощно в масите, кръв, бира и вино течаха като река. За Скай бе ясно, че премине ли веднъж това безумие, ще й прережат гърлото. Отчаяна и решена на всичко, тя дръпна светкавично сабята от ножницата на Чернобрадия и опря острието й под носа му.
Веднага ме пуснете, сър, и няма да ви се случи нищо.
— Боже, каква борческа натура! Върнете ми веднага оръжието!
Тя завъртя глава в знак на несъгласие и тогава той изкрещя:
— Мистър Клифърд! Сабята ми! — Желаният от него предмет прелетя над главите на биещите се и се спря в ръката на пирата. Той се ухили. — А сега ще си върна трофея, госпожице.
Тя парира сръчно първия му удар.
— Гръм и мълния, я как умее да си служи със сабя! — извика той изненадан.
Поначало Скай не възнамеряваше да се бие с него, а по възможност да си пробие път през тълпата освирепели мъже. Разчиташе на сръчността и пъргавината си. Някои от пиратите се опитваха да я задържат, но я изпускаха с рани на различни места по телата си. Непосредствено до вратата девойката се натъкна на струпани едни върху други бъчонки с вино. Тя инстинктивно блъсна купа и бъчонките нападаха и затрополиха по пода. Някои се пукнаха, други направо се разцепиха и винен порой заля пода.
— О, Боже, разорен съм! — проплака гостилничарят, а сламеноруса уличница размаха заканително юмрук към Скай.
— Ще съжаляваш за това, момиченце!
Скай не й обърна внимание, тъй като беше изправена пред по-голяма опасност. Стоеше с гръб към стената, а през това време към нея се стичаха все повече и повече разгневени моряци.