Пътешествие около света за 80 дни
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #15
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие около света за 80 дни». Краткое содержание книги:
„Добре! — каза си Паспарту. — Не им върви на джентълмените от Реформаторския клуб!“
И той се приближи към Фикс с веселата си усмивка, като се правеше, че не забелязва потиснатия вид на спътника си.
Впрочем агентът имаше основание да проклина ужасния късмет, който го преследваше. Още нямаше заповед! Очевидно заповедта пътуваше след него и нямаше да може да го стигне, освен ако не остане няколко дни в този град. Всъщност, тъй като Хонконг беше последното английско владение по маршрута, господин Фог щеше да му се изплъзне окончателно, ако не успее да го задържи тук.
— Е, господин Фикс, решихте ли се да ни придружите до Америка? — попита Паспарту.
— Да — отговори Фикс със стиснати зъби.
— Така, така! — извика Паспарту и се разсмя гръмко. — Знаех си, че не можете да се отделите от нас. Елате да си запазите място, елате!
И двамата влязоха в бюрото за морски превози и запазиха каюти за четирима души. Но служителят отбеляза, че поправката на „Карнатик“ е приключила и параходът ще замине същата вечер в осем часа, а не на следващия ден сутринта, както е обявено.
— Много добре! — отговори Паспарту. — Това устройва моя господар. Ще го предупредя.
В този миг Фикс взе крайно решение. Той реши да каже всичко на Паспарту. Това може би беше единственият начин да задържи Филиас Фог няколко дни в Хонконг.
На излизане от бюрото Фикс предложи на спътника си да се поосвежат в някоя кръчма. Паспарту имаше време. Той прие поканата на Фикс. Точно на кея имаше една кръчма. Изглеждаше привлекателна. Двамата влязоха. Представляваше голяма и добре обзаведена кръчма, в дъното на която имаше походно легло, покрито с възглавнички. На това легло спяха няколко души.
Около тридесетина посетители бяха насядали около плетени тръстикови масички в голямата зала. Някои пиеха английска бира, малцова бира или портер, а други — ликьори, джин или бренди. Повечето пушеха дълги лули от червена глина, натъпкани с малки топчета опиум, примесен с розово масло. От време на време някой от пушачите се свличаше под масата и сервитьорите го хващаха за краката и главата и го отнасяха на походното легло до някой друг. Около двадесетина от тези пияници бяха налягали така, напълно безпомощни.
Фикс и Паспарту разбраха, че са влезли в пушалня, посещавана от тези нещастни, тъпи, глупави идиоти, на които меркантилна Англия продава годишно за двеста и шестдесет милиона франка от тази смъртоносна дрога, която се нарича опиум! Жалки милиони, спечелени от един от най-пагубните човешки пороци.
Китайското правителство се опита да ограничи прекомерната му употреба със строги закони, но напразно. От богаташите, които първоначално употребяваха опиум, този навик слезе към низшите класи и опустошителните последици вече не можеха да бъдат спрени. Опиум се пуши винаги и навсякъде. Мъже и жени се отдават на тази жалка страст и когато привикнат към поглъщането му, те вече не могат без него или се отказват с цената на ужасни стомашни болки. Един голям пушач може да изпуши до осем лули на ден, но умира за пет години.
Ето в една такава пушалня, каквито изобилстват в Хонконг, бяха влезли Фикс и Паспарту с намерението да се освежат. Паспарту нямаше пари, но доброволно прие „любезността“ на спътника си, като възнамеряваше да върне жеста друг път.
Поръчаха две бутилки порто, от които французинът доста си пийна, докато Фикс, по-сдържан, наблюдаваше внимателно спътника си. Разговаряха за това-онова и най-вече за чудесната идея, която бе хрумнала на Фикс, да пътува и той с „Карнатик“. И като стана дума за този параход, който щеше да замине с няколко часа по-рано, а и бутилките вече бяха празни, Паспарту стана, за да отиде да предупреди господаря си.
Фикс го задържа.
— Един момент — каза той.
— Какво желаете, господин Фикс?
— Трябва да поговорим за нещо сериозно.
— За нещо сериозно! — извика Паспарту, като допи няколкото капки вино, които бяха останали на дъното на чашата му. — Ще поговорим за това утре. Днес нямам време.
— Седнете — отговори Фикс. — Става въпрос за вашия господар!
При тези думи Паспарту внимателно погледна събеседника си. Изражението на лицето на Фикс му се стори особено. Той седна отново.
— Какво имате да ми казвате? — попита той.
Фикс хвана ръката на спътника си и сниши глас:
— Досетихте ли се кой съм аз? — попита го той.
— Иска ли питане! — каза Паспарту с усмивка.
— Тогава ще ви призная всичко…
— Сега, когато вече знам всичко ли, приятелю! Не е много интересно! Но, хайде, говорете. Най-напред обаче нека ви кажа, че тези джентълмени са се поохарчили ненужно!
— Ненужно! — каза Фикс. — Лесно ви е на вас! Очевидно е, че вие не знаете колко голяма е сумата!