В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Действителността е в разбирането на всичките три свята и в устремеността към всичките три в равновесие, не позволяващо на плътната очевидност да завладява преимуществено съзнанието. Трудно е да си представи човек колко е ограничено съзнанието, задоволяващо се с очевидността. (9.573)
„Човекът е процес“. В него всичко тече. Непрекъснат поток от всички състояния на материята тече през всичките му обвивки. Всичко тече, постоянен е само Гледащият, Безмълвният Свидетел, който е вътре. Обединявайки се или сливайки се с него, може да се гледа на Потока на живота, течащ наблизо. За тази цел е необходимо с каквото и да се сблъска човек по жизнения си път, през каквото и да му се налага да преминава, да не допуска то да го завладява или обвързва дотолкова, че той да забрави за краткотрайността на всичко, ставащо около него. (10.266)
(Гуру).Първото свойство на действителността е нейната двойственост. Задоволството от нещо днес, се обръща в нещо печално утре. Но от противоположностите няма къде да се избяга. Работата не е в тях, а в това как се отнасят към тях, когато само единият полюс на явлението е обърнат към съзнанието. Мъдрият е способен да види в този момент на успех или неуспех и втория, противоположен полюс и виждайки ги и двата и знаейки, че след единия задължително трябва да дойде и втория, съумява, установявайки се в неутралната точка между двата, да запази необходимото равновесие и да не се изкушава да изпада в наивен възторг или униние. Затова знаещият никога не се радва прекалено и не се заблуждава от удачно сложилите се обстоятелства, защото познава скоротечната природа на тези явления и илюзията на очевидността не може да го измами. И в радост, и в мъка той съумява да запази равновесие. (11.10)
Възможно е да се мисли за себе си в трето лице, като за някой страничен човек, без да се отъждествява своето висше „Аз“ със своите обвивки, а разглеждайки своята личност като същество, различно от себе си, подчинено на това висше „Аз“ и изпълняващо неговите поръчения в земния живот. Тогава и страданията, и преживяванията, и кармическите удари, падащи върху тази временна и смъртна личност, ще се окажат като нямащи нищо общо с този, който гледа отвътре на външното течение на живота на земната личност. (11.386)
Трябва да се стремим да достигнем такова състояние на съзнанието, когато вече нищо — нито външно, нито вътрешно не може да повлияе на неотклонното придвижване на духа. При това по-опасни са не външните условия, а това, което става в обвивките. Затова трябва да се научите да гледате на ставащото в тях като на поток, течащ покрай тях и не засягащ със своите струи Гледащия. (11.446)
Действителността и очевидността се борят в съзнанието за признание и утвърждаване. Новото небе и новата Земя са определени за хората отдавна. Някои даже са ги видели в свитъците на идващото. Някъде те вече съществуват, но само запаленото сърце може да ги възприеме. Към вас не видели, не чули, не усетили, но вярващи в тях — блажени сте! (11.538)
Понякога, макар и рядко, човек на сън осъзнава, че спи и че всичко, което вижда, е само сън. Това е вече някаква степен на прозрение в действителността. По същия начин и сред шума и бъркотията на земния живот може да се осъзнава, че всичко това, което се случва около нас или с нас, също е сън, Майя, а истинският живот е зад нейните предели, в света на огнената действителност. (11.586)
(М.А.Й.).Трябва да се намерят сили в себе си спокойно, безстрастно и в пълно равновесие, стоейки сякаш отстрани, да се наблюдава как страда и преживява другият, затворен в земното тяло и излаган на всички опасности, трудности, неблагополучия и нещастия на плътното съществуване. Двама са в един: единият преживява, а другият само гледа. Преживяващият е смъртен и временен, Гледащият — вечен. (11.779)
Очевидността може да бъде и на Плътния, и на Тънкия светове. Действителността на Огнения свят е над тях. Двете очевидности, бидейки порождения на Майя и в двата свята, не могат до претендират за действителност, но все пак хората трябва да се съобразяват с тях, защото за тези, които не познават действителността, те са единствената реалност. Тази реалност не може да бъде отречена, защото съществува, но трябва да се разбира преходната й природа и да се знае, че тя не е нищо друго, освен Майя. (12.103)