Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Когато замайването премина, Дейвид стоически направи няколко колебливи крачки към креслото, разбира се, отново с помощта на прислужника. Отпусна се на стола и облегна главата си. Крайниците му трепереха, а остра болка от раната прониза цялото му тяло. Но слава на Бога, вече не лежеше в леглото.
Да седи в креслото, бе значителен напредък за него.
Джослин бе изпратила бележка на Ричард Далтон. Искаше да го уведоми за състоянието на приятеля му, но двамата с пратеника се разминаха и капитанът се появи в къщата, без да подозира за чудотворното изцеление на Дейвид. Твърде дискретен, за да го осведоми лично, Дъдли покани Ричард в утринната гостна и доложи на милейди за идването на посетителя.
Когато тя влезе в салона, Ричард бе застанал до прозореца, а кокалчетата на ръцете му бяха побелели от усилията да стиска патериците. Очаквайки най-лошото, както и самата Джослин вчера, капитан Далтон попита напрегнато:
— Дейвид?…
— Ричард, той е много по-добре — побърза да го увери младата жена. — Вчера го оперираха и хирургът смята, че има отлични шансове за пълно възстановяване.
Очите му се разшириха.
— Дейвид ще живее?
— С малко повече късмет ще бъде като нов.
Капитанът извърна лице към прозореца и се втренчи навън с изопнати рамене. За да му даде време да овладее чувствата си, Джослин взе Изида. Котката бе възнаградена с много ласки и почесване зад ушите.
Щом Ричард най-после заговори, гласът му бе едва доловим от вълнението:
— Когато икономът ме покани в този салон, бях сигурен, че ще ми съобщите, че Дейвид е починал през нощта. Вие… не можете да си представите какво означава това за мен. След толкова много загинали да знаеш, че поне един приятел е оцелял въпреки всичко…
— Мисля, че мога да разбера — отвърна тя. Ричард се извърна към нея.
— А какво ще означава това за вас?
— Да си призная, не знам — усмихна се Джослин. — Но все пак се надявам, че, за разлика от Сали Ланкастър няма да ме обвините в намерението да подправя с отрова супата на Дейвид.
— Сали не би могла да каже подобно нещо!
— Намекна го, при това доста открито. — Джослин почеса Изида под брадичката и в отговор получи доволно мъркане. — За да бъда честна, трябва да добавя, че в онзи момент тя беше пийнала и вероятно не го мислеше наистина.
— Ако решите да убиете някого, предполагам, че това ще стане открито, чрез пистолетен изстрел насред „Бонд Стрийт“. Не бихте използвали нещо толкова подло като отрова — заяви Ричард с усмивка, която го подмлади с няколко години и отново заприлича на онзи безгрижен млад офицер, с когото се бе запознала в Испания.
— Наистина би било жалко, ако не се възползвам от умението си да стрелям точно — съгласи се тя.
Ричард раздвижи патериците си.
— Състоянието на Дейвид позволява ли да приема посетители?
— Тъй като аз съм само една слаба и безпомощна жена, сутринта ме изхвърли от стаята си, но предполагам, че ще се зарадва да ви види.
Докато двамата излизаха от салона, Джослин му повтори онова, което Кинлок й бе казал.
— Значи опиумът го е довел до прага на смъртта? — възкликна смаяно Ричард. — Господи, а като си помисля само колко много лаудан е получил от ръката ми!
— Всички, включително и Дейвид, са смятали, че това е било за добро. Но сега, след като вече се знае истината, той категорично отказва да взима повече опиата. — Тя погледна тревожно към приятеля си. — Знаете ли нещо за пристрастяването към опиума? Притеснявам се, че може да навреди на здравето си, ако рязко спре наркотика.
— В Испания един от нашите офицери стана зависим към лаудана, след като бе тежко ранен. Не можа да се откаже от наркотика, въпреки че многократно се опита. Състоянието му бе… много тежко — мрачно обясни капитанът. — Дейвид бе свидетел на трагедията и нищо чудно, че иска да го спре, колкото е възможно по-скоро. Но той не е глупак. Едва ли би настоявал да направи нещо, което би му навредило сериозно, особено сега, когато е на крачка от пълното възстановяване.
Джослин искрено се надяваше Ричард да се окаже прав.
— Казаха ми, че вчера сте идвали и предполагам, че можете сам да се оправите по коридорите. Моля ви, чувствайте се свободен да посещавате Дейвид по всяко време, както и да оставате, колкото желаете. Сигурна съм, че присъствието ви ще му помогне да оздравее по-бързо.
Разбрал неизказаното й предложение, той топло се усмихна.
— Домът ви е много по-приятно място за посещения, отколкото болницата. Благодаря ви, лейди Джослин.