Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Ами болката?
Майорът стисна устни.
— Ще излъжа, ако не си призная, че сякаш тигър се опитва да ме разкъса на две. Но е за предпочитане, отколкото да бъда упоен до делириум.
— Много добре, майоре. Няма да ви насилвам, макар че не мога да ви обещая, че доктор Кинлок няма да го направи, когато утре дойде да ви види — неохотно рече тя. — Ако според него наркотикът е необходим за вашето възстановяване, ще му помогна да ви държи ръцете, докато ви го дава насила.
— Да, госпожо — смирено отвърна той, доволен, че бе спечелил поне тази битка.
— Щом не ви се спи, искате ли да хапнете нещо? Трябва да възвърнете силите си.
— Знаете ли — учудено рече майорът, — струва ми се, че изпитвам глад за пръв път след онази тежка битка.
— Приемате ли идеята за лека закуска с йоркширски пудинг?
Само споменаването му напълни устата ми със слюнка.
— Кого трябва да подкупя, за да го получа?
— Засега ще се задоволите с няколко лъжици супа — мило отвърна тя. — Ако ви се отрази добре, може би ще ви възнаградя с малко омлет или яйчен крем.
Въпреки болката той се засмя.
— Изглежда доста детайлно познавате мъжките слабости, лейди Джослин.
Тя дръпна шнура за звънеца. Морган се появи почти веднага, леко задъхан от тичането от кухнята. Докато нареждаше какво да донесе, Дейвид се възхищаваше на чистата и изящна линия на профила й. Макар че пеньоарът й прикриваше по-голямата част от фигурата й, отколкото повечето дневни рокли, имаше съблазнителна интимност в спалните й одежди. Тя изглеждаше предизвикателно неустоима и подканваше за страстни прегръдки и целувки.
— Готвачът едва ли ще бъде очарован, ако го събудим толкова късно — предупреди я лакеят.
Лейди Джослин повдигна аристократичните си вежди.
— Ако мосю Шербоние възразява срещу условията на работа в моята къща, кажи му, че никой не го принуждава да продължава да приема безбожно високата заплата, която му плащам. Очаквам храната да бъде поднесена след около петнадесет минути. Ясно ли е?
Морган скри усмивката си, поклони се и се оттегли, за да изпълни нареждането.
— Лейди Джослин, ако някога се нуждаете от работа, спокойно можете да станете майор — отбеляза Дейвид. — Имате вроден талант да изкарвате страха на подчинените си.
Тя се усмихна невъзмутимо.
— Мисля, че слугите ми водят лесен и безгрижен живот. Няма да им навреди, ако от време на време ги пришпорвам.
— Наистина изглеждат доволни от съдбата си. — И едва ли имаше от какво да се оплакват. Студената и надменна външност на лейди Джослин не можеше да скрие сърдечността и справедливостта й.
— Има ли някой, когото бихте искали да уведомим за подобрението в здравословното ви състояние? — попита аристократката. — Сутринта ще изпратя бележка до Ричард Далтон, но още на кого бихте искали да се обадя? Със сигурност имате роднини, които ще се зарадват на добрите новини.
— Братята ми едва ли ще се заинтересуват, че съм още жив — отвърна майорът, без да се замисли.
— Имате братя? — изуми се тя. — Струва ми се казахте, че сестра ви ще остане сама на този свят, след като си отидете.
Дейвид не искаше да я лъже и затова обясни, макар и неохотно:
— Със Сали имаме трима по-големи, заварени братя, но се опитваме да игнорираме факта, че те съществуват. Майка ми беше втората съпруга на баща ми, много по-млада от него. Синовете от първия му брак я презираха, защото беше от скромен произход. Разбира се, не смееха да я нагрубяват в присъствието на баща ни и прехвърляха гнева си върху Сали и мен. — Той се усмихна мрачно. — Затова от ранна възраст се научих да се браня с юмруци. Много полезно умение. След смъртта на баща ми първородният му син изхвърли и трима ни — майка ни, Сали и мен, от семейното имение.
— Недостойно е син да постъпва така със съпругата на татко си и с брат си и сестра си! — възмутено възкликна Джослин. — Баща ви не ви ли завеща поне нещо?
— Той беше наивен добряк. Въобразявал си е, че неговият наследник ще се грижи за нас. За щастие майка ми получи малка рента, колкото да купи скромна къща и да ни даде образование. — Дейвид ре замисли носталгично за къщурката в глухата провинция, където бяха преминали най-щастливите му години. — Но с нейната смърт рентата й бе прекратена. По онова време вече бях в армията, а Сали завършваше обучението си, така че някак успяхме да се справим.
— Не е чудно, че двамата със сестра ви сте силно привързани един към друг.
— Докато растяхме, нито аз, нито тя имаше по-близки сродници или приятели. — Дейвид се усмихна. — Понякога е по-забавна дори от любимия ми кон.