Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Но ти нямаш време да гледаш това. Някои от нападателите вече са разкъсали дрехите ти, без да засегнат тялото. Ятото отново се нахвърля върху теб със светещите си човки и този път успяваш да убиеш три птици.
Хищниците те нападат отново и отново. Отначало превръщат дрехите ти в дрипи, а след това започват да свалят парцалите със светещите си човки. Оставаш гол с меча си.
При следващото нападение една от птиците напада очите ти, друга се впива в гърлото ти, а трета забива клюна си право в сърцето ти.
Загиваш млад и зелен далеч от целта.
233
Малко поиздраскан и натъртен, но здрав и читав тръгваш нагоре към големите камъни, които се белеят на слънцето. Те приличат на яйца от гигантска непозната птица. Вдясно от теб се издига нисък хълм, обрасъл с храсталак и ниска суха трева.
Ако искаш да отидеш при Белите камъни, мини на 136.
Ако се боиш от тях, попадаш на 170.
234
Лек шум привлича вниманието ти. Поглеждаш на дясно и виждаш как зад гърба на горската фея трепва клонката на един храст. Зорките ти очи забелязват няколко шибидака, проточили зелените си шии към нежното създание. Срещу теб зелените глисти не успяха, но горската фея изглежда толкова беззащитна, че в теб се поражда дълбока тревога.
Преди да направиш каквото и да било чуваш рязко изсвирване. Стотици зъбати човечета, носени от късите си зелени крака, се хвърлят към обраслия с мъх камък, на който седи феята. Всичко става толкова бързо, че нямаш време да се опомниш.
Сега нито арбалета, нито прашката, нито пък някой от вълшебните предмети може да ти помогне. Трябва да направиш правилен избор.
Направи своя сляп избор.
Можеш да минеш на 27.
А можеш и да попаднеш на 262.
235
— Нямаш представа колко съм ти благодарен, спасителю — казва дълбоко разчувстван хай-ванинът. Очите му се просълзяват. Това никак не ти прилича на хай-ванско поведение, но хора много, свят голям, хай-вани всякакви!
Навеждаш се да прегърнеш нещастния хай-ванин и получаваш силен удар в лицето. Хай-ванинът духва и се скрива сред дърветата.
Скоро от гората се чуват странен шум.
Ако разчиташ на среща с хай-ванина, мини на 278.
Ако предпочиташ по-голяма компания, прехвърли се на 13.
236
Решаваш да тръгнеш към прохода. Трябва да минеш отвъд планината. Може би човекът, който преди година ти даде плик с три мъдри съвета, ще знае как да излекуваш крал Здрач?
Вървиш с часове, вече наближаваш планината. Хрумва ти, че толкова време мина без никаква опасност. Няма какавани, няма хай-вани, няма дявол.
Вече се каниш да навлезеш в каменистата клисура, когато се чува яростен лай. От дефилето изскача глутницата на скитащите кучета и се хвърля срещу теб.
Вляво от теб са руините на древния град, вдясно виждаш високо дърво, на което можеш да се покатериш.
И тъй, накъде ще се втурнеш?
Към руините — мини на 188.
Към дървото — отиваш на 251.
237
Преди още да направиш няколко крачки, до ушите ти достига познат звук, сякаш градушка пада върху камък. Тракане на зъби, казваш си.
Оглеждаш се да видиш къде се крият шибидаците, малките зелени човечета с огромни зъби. Вместо тях между дърветата забелязваш ниски тантурести същества, облечени в кожи. Това са какаваните или техните южни съседи — хай-ваните, но как са попаднали толкова дълбоко в Старата гора?
Макар и бавно, главата ти се избистря, чувстваш, че вече разсъждаваш логично.
— Не може да бъде — казваш си тихо. — В здрача очите лъжат безбожно. Само шибидаците могат да тракат така изкусно със зъби. Спомни си лигавите им зелени тела, подобни на глисти! Довери се на слуха си, а не на зрението! Плюй си на петите, момче!
И още не изрекъл тези думи, ти се хвърляш да бягаш. След теб се юрва цялата зелена сган.
Ако решиш да се втурнеш назад, мини на 116.
Ако предпочиташ да бягаш напред, прехвърли се на 2.
238
Хвърляш се без колебание във водата. Тук тя е достатъчно дълбока, за да се скриеш от стрелите и копията на дебелаците, които падат навсякъде около теб. Трябва само да издържиш по-дълго под водата, за да преплуваш до отсрещния бряг.
Плуваш под вода, широко отворил очи. На дъното на реката леко се люлеят зелени и кафяви водорасли. Ято дребни рибки се отдръпва от теб. С големите камъни на речното дъно, покрити с тиня, с топлата си вода и подплашените дребни рибки този свят ти изглежда много по-добър от света, в който живееш.