Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Ала има и друга възможност — да пресечеш изпепелената земя и да потърсиш отговора на въпроса в Желязната планина.
Коя посока избираш?
Към реката — мини на 125.
Към Желязната планина — прехвърли се на 42.
250
Тичаш сред руините на древния град и сам се чудиш, че скитащите кучета още не са ти видели сметката. Но вече друга мисъл напира в главата ти — ако не се защитиш, глутницата ще те разкъса на парчета и никой никога не ще успее да събере костите ти.
С огромен скок стигаш до най-близката порутена стена и се обръщаш към лавналите псета. Облегнат на стената, с оголен меч в ръка ти вече си готов за защита.
Водачът на глутницата се хвърля към гърлото ти с яростен лай. Белите му зъби блесват в здрача, от зиналата му паст пръска слюнка. В това животно като че се е събрала всичката злоба на света.
С мълниеносно движение на меча отгоре надолу разпаряш корема на водача и отхвърляш тялото му встрани. Яростният му вой се превръща в скимтене. Той започва да драска с предните си лапи, за да изпълзи в страни, и червата му се повличат по земята.
— Ще ми платиш за това — казва с кучешки акцент водачът на глутницата.
С точен удар отсичаш главата на кучето, което е захапало крака ти, а само след миг острието на меча ти се забива в гърлото на още един звяр. Останалите кучета се отдръпват и известно време продължават да лаят, ала скоро си подвиват опашките и — дим да ги няма!
Мини на 33.
251
Хукваш с все сила към самотно извисяващото се дърво. По петите неумолимо те преследва бандата на скитащите кучета. Лаят на глутницата ти говори съвсем ясно, че ако те настигнат, кучетата няма да те пощадят. А дървото е много далече и не е никак сигурно, че то ще ти даде закрила.
На няколко пъти ти минава мисълта да се обърнеш и да посрещнеш с оръжие в ръка разярените псета, но всеки път бесният им лай и учестените удари на сърцето те карат да се откажеш от тази идея.
Кучетата те настигат. Едно от тях впива зъби в краката ти, второ те захапва за ръката, трето се хвърля на врата ти. Обръщаш се, но е вече късно. Бясната енергия на скитащите кучета те поваля на земята и притиска лицето ти в пръстта. Болките от зъбите на кучетата са нищо пред мъката, че така лесно се остави да те победят.
При теб идва водачът на глутницата.
— Ти наруши закона на скитниците, затова ще умреш — проговаря с ръмжене той. — Казвам ти го като скитник на скитник.
— Кой от законите по точно — мъчиш се да протакаш времето ти.
— Скитникът среща смъртта в лицето.
— Да, бях забравил — опитваш се да умилостивиш водача на глутницата. — Дай ми още една възможност.
— Ти пропиля последната си възможност преди малко — отсича водачът и ти прегризва гърлото.
252
Скачаш на крака, забравил за болката, и пак търчиш с все сили по стръмния и неравен склон на Желязната планина. След теб лавата клокочи и съска като стоглав змей. То ако беше змей, щеше да се пребориш, но това е сляпа и могъща стихия, непобедима в открит двубой.
Пред очите ти изниква едно нежно създание. Феята на полета!
— Фейо! — провикваш се радостно ти.
— Насам! — вика ти създанието.
През съскането на лавата гласът ти се струва малко груб, но в положение като твоето няма да сееш на дъното ряпа, я! Просто тичаш и тичаш.
Време за размисъл няма.
Мини на 266.
253
Зазорява се. В стаята влизат слуги и стражи. Всички гледат с огромна радост лика на монарха, от който струи най-чистия здрач.
Скрит зад шкафа, ти поглеждаш към височайшето ложе. Крал Здрач се събужда. На лицето му се изписва объркване.
— Какво е това? — крещи той. — Някой е пъхнал нещо тук.
Слугите и стражите са слисани. Такова нещо никой не е очаквал.
— Кой направи това? — продължава да крещи крал Здрач.
Излизаш от прикритието си.
— Аз, Ваше Величество.
Крал Здрач сякаш получава задух. Викът му пронизва стихналите палати.
— Това е Окото на дявола — пищи той.
Крал Здрач бръква с пръсти, изважда окото си и с погнуса го хвърля на земята.
В ума ти проблясва: „Пази се от Окото на дявола“.
Отстъпваш назад. Окото избухва в ярък пламък. Пръски от него летят край теб и прогарят дрехата ти.
Мини на 310.
254
Битката с прилепите бавно изчерпва твоите сили. Всеки път, когато те връхлитат нови талази от тези нощни птици, си казваш на ум: „Господи, отде се взеха толкова много?“
Мечът в ръката ти натежава, движенията ти стават все по-бавни и тромави. Много прилепи се блъскат в теб, сякаш природният инстинкт им подсказва, че пред тях няма нищо, че летят в празно пространство.