Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Купчината от убити птици край теб непрекъснато расте. Отначало тя беше под коляното ти, а сега вече стига до кръста ти. Скоро няма да можеш да се помръднеш под телата на мъртвите прилепи.
Ала внезапно вляво от теб трепва светлина. Не всичко е загубено, казваш си. Тук някъде трябва да има изход от пещерата. Разбутваш с крака и тяло мъртвите прилепи и под пукота на техните крехки кости тръгваш към светлината, без да прекратяваш битката с летящата напаст.
С всяка измината крачка светлината става по-силна, а с това нараства и надеждата, че скоро, много скоро ще излезеш от тази мрачна пещера и отново ще видиш белия свят или поне здрача на тази прокълната земя.
Изведнъж прилепите изчезват. Оглеждаш се внимателно, но никъде не съзираш нито една черна птица. Що за магия?
Бледата светлина пред теб се превръща в ореол около нещо като буца пресован мрак. Господи, нима…
— Крал Мрак, ти ли си, изчадие адово?
— Да, Скитнико, този път позна. Аз съм крал Мрак, този, когото смяташе, че си победил. Да победиш мрака, ха, ха, ха! Как можа да ти хрумне такава глупава мисъл? Ти, един нищожен земен червей, да победиш това, което властва над човечеството откакто свят светува? Виж хората как ме тачат! Един нормален човек по-скоро ще се съгласи да му извадят окото, отколкото да направи нещо срещу мен.
— Аз не съм като хората — прекъсваш ти думите на крал Мрак.
— Там ти е грешката. Гледай какво правят другите и прави същото. Така ще станеш малко по-умен.
— Не ми трябва робски ум.
— Твоя воля. Ще те оставя да изживееш сам последните часове от живота си.
Чува се тракане на охлузените сандали. Крал Мрак изчезва, а ти оставаш самотен в мрака, метнал през рамо торба с ненужни вълшебства. Те няма да ти помогнат.
В пещерата на прилепите агонията ти ще бъде дълга и мъчителна.
255
Още след първите няколко крачки разбираш, че си избрал грешна посока. Белите камъни, наредени в дълга верига, се търкулват заплашително към теб. Земята трепери, но не толкова силно, колкото краката ти.
Удряш го на бяг с чувството, че си охлюв или в най-добрия случай костенурка, а ти се ще да си орел, за да се издигнеш високо в небето, или пък къртица, че да се заровиш в земята. От това зависи живота ти, защото камъните вече те настигат.
През главата ти минава като мълния мисълта, че можеше да се изкачиш на хълма и спокойно да изчакаш камъните да се търколят в гората. Това наистина е тъжно, понякога едно грешно решение не може да се поправи с нищо.
Белите камъни те премазват. От теб остава едно мокро петно, което скоро ще изсъхне под бледите лъчи на слънцето.
256
Кудкудякът трепва. Дишането му става по-равномерно, кожата на лицето му вече възвръща нормалният си жълтеникав цвят, мускулестото му тяло се напряга и той се обръща на другата страна. От човката му потича слюнка. Трябва да внимаваш, дори и заспал кудкудяк изглежда много силен и опасен.
При второто потрепване кудкудякът отваря очи. Отначало погледът му е мътен, може би още не вижда нищо, но когато съзнанието му се връща, той скача на крака.
Видът му е войнствен, той се перчи като истински петел.
— Куд-куд-куд! — провиква се пернатият кудкудяк.
Станало е истинско кудкудяшко чудо!
Мини на 153.
257
Междувременно забелязваш слаба светлинка. Зад прикритието на дънерите приближаваш към малка полянка, където се мержелее малкото светло петно. И тъкмо навреме — здрачът като че се разпръсква и пред очите ти се появява, сякаш излиза от бъчва, вещицата Зелда.
Ръката й със сгърчени кафяви пръсти стиска стар охлузен ботуш. На главата си има котешка опашка, която опасва челото й и прибира нейната рядка побеляла коса.
Зелда поднася ботуша към устата си. И таз добра, ще пие ли от него или ще прави магия? От ботуша се разнасят най-нежните звуци, които си чувал през живота си. Прав съм, казваш си, тя наистина прави магия. Ако си оставя на тези божествени звуци, тя ще ме вкара в гроба.
Пред очите ти въздухът трепва като в мараня. Вещицата изтънява, тялото й се удължава, клюнестият й нос се смалява, кожата й става млечнобяла. Здрачът временно ти е попречил да забележиш, че пред теб е Горската фея. Главата й е окичена с венец от зелени клони, в ръката си държи дървена свирка.
Мини на 234.
258
Лек шум от гората зад теб те кара да се обърнеш. Какво е това — вълк, мечка, дива свиня? А може би едно от тези зелени човечета, с които е пълна гората в Прокълнатата земя?