Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Внезапно водата става мътна и започва да бълбука. Някаква тъмна маса те връхлита, хваща те с грубите си пипала и те подхвърля насам-натам. Водата кипва, пари лицето ти, изгаря очите ти.
Попаднал си в капана на Водния дух. Чудовището те дърпа в дълбокия подмол, където ще те удави и ще те излапа. В гърдите ти вече не достига въздух, а пипалата на чудовището се плъзват към гърлото ти. Имаш само няколко секунди да се спасиш.
Водният дух има сила 6, живот 12.
Пръв нанасяш удар с ножа ти. Следващият удар е на водния дух.
При победа отиваш на 75.
Ако загубиш битката с водния дух, имаш две възможности — да използваш хитрост или да се оставиш на произвола на съдбата. Тук можеш да посочиш едно число от магическата таблица. От 1 до 6 — мини на 287. От 7 до 12 — попадаш на 282.
239
Повеждат те с вързани ръце към лагера на какаваните. Сред дебелаците отдавна е настъпило оживление.
— Какво да го правим? — пита най-дебелият какаванин.
— Как какво? Ще го опечем и ще му оглозгаме кокалите — провиква се друг какаванин.
Цялото какаванско сборище надава одобрителни възгласи.
Когато шумотевицата поутихва, едно дребно какаванче се обажда тихо:
— Предлагам да го пуснем.
Думите му предизвикват смях.
Какаваните запалват събраните дърва и те слагат с гръб към огъня.
Ще се оставиш ли да те опекат като прасе?
Мини на 231.
240
Първите няколко крачки ти се струват като някакво чудо. Та нали отказа да се пазариш с главатаря на разбойниците, а ето, че си още жив!
Внезапно пред очите ти притъмнява. Доскоро твоето тяло изгаряше от адски огън, сега то трепери от студ. Краката ти омекват. Протягаш ръце да се хванеш за някое дърво, но ръцете ти не срещат нищо. Рухваш на земята като отсечено дърво.
Рухваш и никога няма да станеш. Раните от изгаряния върху твоето тяло са толкова много, че до последния ти дъх остават няколко часа, които ще прекараш в ужасни мъки и пълен мрак.
241
Ето го най-сетне краят на гората! Ще ти донесе ли той спасение? Едва ли, пръчоглавите са толкова много, че не можеш нито да ги победиш, нито да им се изплъзнеш.
Мисълта ти се насочва към торбата. Имаш ли в нея нещо вълшебно, което да ти спаси живота? Доколкото знаеш, не, но защо да не опиташ? Може пък нещо да излезе!
Но няма време да спреш. Трябва да бягаш напред през голото поле. Тук пръчоглавите, бързи и яки като коне, скоро ще те настигнат и ще те стъпчат. И тогава ти хрумва да тичаш към един от хълмовете. Там се виждат редки храсти, може да има дерета и пещери, където човек да се скрие от напиращия враг.
Попадаш на 193.
242
Главатарят на разбойниците обикаля около теб и почуква ботушите си с края на една пръчка.
— Мислех те за по-умен, страннико — казва той глухо.
— Сбъркал си — отговаряш му сърдито ти.
— Може и да съм сбъркал, а може и да не съм.
Главатарят на разбойниците повдига брадата ти с края на тоягата.
— Нима цениш живота си по-ниско от някакъв меч?
Това изглежда много странно за него. За теб не е никак странно, не можеш да пъхнеш меча на крал Мрак в ръцете на разбойник. Не искаш да помагаш на разбойници нито с корона на главата, нито с брадва в ръката.
Двама от шайката те хващат и те хвърлят на гърба на един от конете. Други двама връзват въжето на едно дърво. След малко слагат примка на шията ти. Ако някой от разбойниците шибне коня, свършено е с теб!
Но главатарят е променил решението си.
— Свалете го и го вържете за дървото.
Само след няколко секунди ти вече си вързан за дървото.
По знак на главатаря разбойниците, наредени в полукръг около теб, вдигат бавно лъковете и се прицелват в челото ти.
Мини на 4.
243
Когато се уморява да управлява вятъра, Полския Духавей те поглежда и казва:
— Можеш ли така?
— Не мога — отговаряш му ти.
— А какво можеш? — пита те Духавей.
— Мога да скитам.
— Това не е интересно.
Духавей се замисля дълбоко, толкова дълбоко, че главата му хлътва между раменете.
— Имаш ли нещо за ядене?
Всяка надежда да научиш как се управлява вятъра пропада.
Ако си взел в торбата рибена кост, мини на 97.
Ако си забравил този безценен дар, прехвърли се на 121.
244
Докато дебелаците ликуват, до теб се приближава едно малко какаванче. То се озърта страхливо, после ти казва на ухото: