Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
— Значи е разбойник, а разбойниците ги бесят — мърда заплашително мустаци началникът на стражата.
Обхваща те безпокойство. Тук май не се шегуват!
— Искам да предам една вест на крал Здрач — мъчиш се да спасиш положението ти.
— Вестите за Негово Величество предавам лично аз — боботи началникът. — Ще му кажа, че има много здраве от една знатна личност. Как да ви наричам — граф, херцог или може би, извинете ме за невежеството, барон?
Мълчанието ти го ядосва още повече.
— Ще ти ударя само двайсет тояги, да разбереш, че съм човек.
Смъкват ти панталоните и началникът на стражата лично ти удря двайсет тояги. След това заповядва да ти развържат ръцете.
— На добър час! — казва през смях той, като те гледа как с мъка обуваш панталоните си.
Тръгваш по улицата ни жив, ни умрял.
Ако искаш да се върнеш в страноприемницата, мини на 176.
Ако решиш да си пробваш късмета другаде, отиваш на 281.
223
Много страни си обходил, много патила си препатил, но такова чудо никога не си виждал. Пернатите кудкудяци се пръскат помежду си с вода от дървени гаванки, кланят се един на друг и произнасят тържествено на висок глас:
— Кадка ата жеб, куд-кудяк.
Което ще рече „Спасителю, благодарим ти!“
После се черпят с червеи.
Един от двамата любезни домакини, които те поканиха на празника, ти разказва легендата за спасителя.
Някога кудкудяците населявали цялата земя. Покорявали им се всички живи същества — и риби, и птици, и дивите животни в гората, и техният всепризнат цар — лъвът.
Но един ден дошъл непознат кудкудяк и казал:
— Дарявам с вечен живот всеки от вас, който си оскубе перата.
Тогава пред всички излязъл най-умният кудкудяк, мъдрецът на цялото свободомислещо кудкудячество.
— Тези, които по своя воля се лишат от своите пера, ще се подложат на вечни мъки — казал той.
Някои кудкудяци послушали чужденеца, оскубали своите пера и се лишили от човките си. Така те се превърнали в хора. Други се вслушали в думите на мъдрия кудкудяк и запазили непокътнат пернатия си вид. Така те избегнали човешкото нещастие.
След като разказва тая древна легенда, пернатият кудкудяк ти намеква деликатно, че всъщност си добро момче, макар да нямаш пера и човка.
— Защо ме повикахте? — питаш го.
— Искахме да разбереш колко много си загубил, когато си се лишил от всичко най-хубаво, с което са надарени кудкудяците. Ние се борим за душата ти.
Кимваш с глава.
— Много мило от ваша страна — казваш на кудкудяка. После му обясняваш за какво си тръгнали и го питаш как се лекува слепотата на дясното око.
— Ние лекуваме с кудкудякане — обяснява ти пернатият горски жител.
На прощаване кудкудяците искат да ти подарят пера в знак на особено благоразположение.
Ще вземеш ли перата?
Да — мини на 50.
Не — прехвърли се на 124.
224
Духавей те поглежда спокойно със сините си очи.
— Тая работа, дето я търсиш, тук я няма — казва той.
— Къде тук?
— В княжеството, то се знае.
— А къде мога да намеря лекарството?
— От другата страна на планината.
Благодариш му и тръгваш на североизток. И както си вървиш, мислиш за думите на Духавей. Струва ти се, че той просто си дрънка време-некипели.
Потънал в мисли, за момент забравяш предпазливостта.
Когато вдигаш глава, виждаш на стотина крачки върбите. Ето, че наближаваш реката. Отдясно се чува конски тропот. Към теб препускат в галоп десетина въоръжени конници. Това са местните разбойници.
Полето е голо, няма къде да се скриеш. Единственото ти убежище са върбите край реката.
Втурваш се към тях.
Имаш ли в торбата гребен?
Да — мини на 102.
Не — попадаш на 197.
225
Крачка по крачка приближаваш към лъскавата шарения, но си имаш едно на ум. Не е ли това отровен дар, изпратен от вещицата Зелда?
Колебанието ти е кратко. То ако човек се пази от всяка дреболия, не трябва да прави нищо. Защо тогава да не легне преспокойно на гръб и да чака смъртта си?
Купчината, изглежда, е наметало. Това поне показват очите ти. Грабваш наметалото, пъхаш ръце в ръкавите и ето те вече пременен в петльовата премяна. Наметалото сякаш е правено за теб — и на бой, и на ширина.
Изпитваш необикновено чувство. Хем ти е смешно, хем любопитството те човърка отвътре. За какво ли е тая чудесия?
Тръгваш към поточето да се огледаш, но едва направил няколко крачки усещаш, че тялото ти олеква. Ръцете ти сами се разтварят нашироко и вече нищо не може да спре полета ти.
Една малка птичка се е свряла в теб и ти казва какво да сториш. Птицата иска да полетиш към къщичката, закрепена върху стар войнишки ботуш. Но друг глас ти казва, че скоро ще се случи нещо съвсем различно, и то е много интересно.