Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Пръчоглавият нанася първия удар. Огромният му юмрук профучава край ухото ти със страшна сила. Нападателят има сила 9, живот 11. Отгърни на магическата дузина и оцени удара му. Вече си приел борбата. Изваждаш боздугана и отговаряш на удара с удар.
До края на битката ще чуваш как пръчоглавият сумти, пръхти и пъшка.
При победа мини на 77.
Загубата те връща на 49.
216
Когато след кратка почивка продължаваш пътя си, имаш чувството, че нещо не е в ред. Струва ти се, че някой постоянно те дебне.
Дали това не са преследвачи? Няколко пъти се обръщаш назад, оглеждаш внимателно тревата и ниските храсти в полето, но не забелязваш нищо съмнително.
Наоколо е тихо и спокойно, само полумракът ти напомня, че има нещо страшно, че трябва да се бориш и да побеждаваш.
Остро изсвирване нарушава тишината. Ето какво било! По петите ти се втурва цяла орда хай-вани.
Пред теб полето е равно, можеш да тичаш по-бързо. Вляво виждаш няколко хълма, там би могъл да се скриеш.
Накъде ще тръгнеш?
Напред — мини на 248.
Наляво към хълмовете — попадаш на 199.
217
Огнената каша вече шуми и бъка на няколко крачки зад гърба ти. Жаркият й дъх парализира волята ти. Имаш чувството, че последната капка вода напуска тялото ти и то се превръща в една жива запалена факла.
Във въздуха се появява вещицата Зелда, яхнала любимия си ботуш. Тя ти протяга гадните си ръце, а ти се опъваш и не искаш да протегнеш към нея своите. Може би този път тя щеше да те спаси?
Лавата вече стига ботушите ти.
Зелда не чака, хваща те за ръцете и едва сега с учудване забелязваш, че ти помага не вещицата, а феята на полето. Това е вечният номер на здрача — не знаеш кой е приятел, кой враг. Нейните нежни ръце те издигат над кипящата лава в прохладното небе.
Двамата с феята прелитате над изпепелената земя, сетне над гората и се спускате сред дърветата. После феята изчезва, без да каже нито дума. Тук някой мята примка на шията ти. Ти си пленник на шибидаците.
Мини на 88.
218
— Да го опечем на шиш! — кресва един какаванин.
— На шиш, на шиш! — подкрепят го останалите.
— С чесън ли? — пита същия какаванин.
— С чесън, с чесън — крещят останалите.
— Тогава да го одерем!
Тук дебелаците започват да се препират. Едни искат да ти смъкнат кожата, други бързат да те опекат както си с дрехите.
— Най-добрият чужденец е печеният чужденец! — провиква се най-високият какаванин.
Скоро се разгаря буен огън. Слагат те близо до него с гръб към пламъка.
Ако не направиш нещо, скоро ще те опекат като агне.
Мини на 231.
219
Победата ти вече е сигурна, в пръчоглавите почти няма живот и сила, но нещо ти подсказва, че не трябва да ги пускаш, без да си платят за дързостта.
Правиш огромен скок напред. Докато летиш във въздуха, дясната ти ръка замахва с меча и левият рог на втория нападател пада на земята. Той спира и те поглежда с очи, които молят за пощада.
— Ме-е-е-е-е! Ме-е-е-е-е!
Което ще рече:
— Ама, че съм глупак! Не можах ли да си хапна вкусни зелени червеи, богати на витамини и хранителни вещества, ами се хванах с тоя грубиянин, който не разбира от майтап?
Отиваш на 156.
220
— Дребна работа — казваш ти. — Просто трябва да си помагаме.
Пр-р-р-р-р-ав си — съгласява се гарванът. — Вр-р-р-р-еме е да ти се отблагодар-р-р-р-я.
— Нищо особено не съм направил.
— Тр-р-р-р-ябва да р-р-р-р-азбер-р-р-р-еш, че си безкр-р-р-р-айно умор-р-р-р-ен. Ако не се лекуваш, ще ти си пр-р-р-р-ъсне сър-р-р-р-цето. Сега е мой р-р-р-р-ед да ти помогна.
Гарванът докосва с върха на човката си слепоочието ти. Умората, шумът в главата и световъртежът веднага изчезват. Чувстваш се като нов човек.
Прехвърли се на 167.
221
Тясна пътечка край брега води към върбите. По земята има дири от елени и други горски животни. Навеждаш се да видиш не се ли забелязват следи от подковани коне или пък от краката на какаваните и хай-ваните.
Не, нищо такова не се вижда по пътеката, ала това не ти дава сигурност. Най-добре ще е да пресечеш реката.
Мини на 11.
222
Отвеждат те с вързани ръце при началника на стражата — едър мустакат мъжага с островърх шлем и скъпа ризница, която показва особеното му положение в двора на крал Здрач.
— Това ли е разбойникът? — пита той.
— Аз съм скитник, а не разбойник — възразяваш ти.
— Опитва се да проникне в двореца — съобщава един от стражите.