Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Без много да му мислиш отиваш към къщичката. Сега забелязваш, че къщичката се крепи само върху един войнишки ботуш. На стената до вратата пише:
„ВЛЕЗ! АКО ГЛАВАТА ТИ Е ПРАЗНА, ШЕ СЕ НАПЪЛНИ. АКО Е ПЪЛНА, ЩЕ СЕ ИЗПРАЗНИ!“
Колкото и да си напъваш мозъка, не можеш да разбереш смисъла на надписа. Единственият начин да разбереш какво има вътре е да влезеш в тази невзрачна дървена къщурка.
Отваряш вратата и влизаш вътре. Къщичката се завърта. Главата ти също.
Колко дълго искаш да се въртиш?
Една минута — отиваш на 85.
Три минути — мини на 34.
Пет минути — прехвърли се на 6.
210
Бръмченето на калинката вече не се чува. Спираш и произнасяш високо името й. Напразно! Колкото и да я викаш, тя е изчезнала и само си губиш времето, а сега то е много ценно. Сърната също не може да те чуе, иначе щеше да дотича. Трябва да си помогнеш сам.
Бъркаш в торбата и изваждаш внимателно всички вълшебни предмети, които са ти останали след толкова много приключения. Сега тези неща са излишен товар. Хвърляш ги на земята без да се замислиш.
Продължаваш напред с разтреперани крака. Спъваш се, удряш главата си в дънерите на дърветата, падаш, ставаш и пак вървиш напред. Луташ се безпомощно, докато най-сетне падаш в едно дълбоко дере. Костите ти остават завинаги там.
211
Изведнъж ти хрумва, че като вървиш през гората, сигурно не си избрал най-прекия път. Дали да не се спуснеш надолу по реката? Може би там някъде на бреговете е заровена тайната на чудодейното лекарство за крал Здрач?
Бързаш да стигнеш на речния бряг. Там сваляш перата, подкастряш с меча си няколко паднали дървета и ги завързваш с бръшлян. Ако работата ти върви толкова бързо, скоро ще си готов за пътешествие по реката. Така ще бъдеш далеч от опасностите, които крие Старата гора.
Ала във въздуха сякаш се носи опасност и твоите скитнишки сетива вече я усещат. Какво ще направиш, ще вдигнеш ли рязко глава?
Да — мини на 127.
Не — прехвърли се на 86.
212
Едва си изминал стотина крачки и слухът ти долавя познатото тракане на зъби, а това ще рече, че шибидаците се навъртат наблизо и само чакат да се нахвърлят върху теб.
Налага се да направиш голям завой. Трябва да минеш по-далеч от лигавите зелени човечета с ужасните зъби, но подир малко тракането идва от друга посока, сякаш шибидаците имат свои постове на различни места.
След няколко смени на посоката разбираш, че зелените човечета са навред. Те са изградили около теб плътен обръч и се обаждат всеки път, когато тръгнеш към някой от тях, за да те омаломощят и те превърнат в лесна плячка.
Шибидаците, все още скрити зад дървета и храсти, бавно но сигурно свиват кръга около теб. Тракането на зъби става все по-силно, все по-свирепо. При тоя звук и най-смелият скитник може да се разтрепери. Трябва да бързаш!
Ако имаш мас от дявол, прехвърли се на 164.
Без този безценен предмет отиваш на 103.
213
Ала решението ти е малко закъсняло: кръгът от плесента започва да се затваря преди да си минал през свободната земя. Кръгът се е разширил толкова много, че трябва да бягаш цяла минута, преди да се измъкнеш от шупналата плесен.
Отдалечаваш се от мястото, където те напада плесента. Странно нещо, колкото повече се отдалечаваш от плесента, толкова по-слаб се чувстваш. Очите ти се замъгляват. Не си ли болен от сива плесен?
Ако имаш лек за плесен, мини на 166.
Ако не си се сетил да вземеш този безценен дар, мини на 237.
214
— Отдръпнете се! — кресваш ти на разбойниците.
Парцаливите бандити са замръзнали на местата си. Лицата им, застинали като маски, са обърнати към теб. Оръжията им също.
— Отдръпнете се или ще го убия!
Главатарят дава знак на хората си и парцаливата дружина разкъсва обръча около теб. След малко всички застават под близката върба.
Повеждаш главатаря навътре в гората. Цялата сган тръгва бавно и заплашително след теб. Ако не използваш момента, сигурно ще се простиш с живота си.
Блъсваш разбойническия главатар и се втурваш в гората. Зад гърба ти чуваш вик на облекчение. Всеки получи своето: ти — свободата си, разбойниците — своя главатар.
Но радостта ти е прибързана. Чува се дрезгавия вик на много гърла и шайката отново те заобикаля от всички страни. От умора едва се държиш на краката си.
Мини на 39.
215