Окото на дявола
- Автор: Николов Симеон
- Серия: Крал Мрак #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на дявола». Краткое содержание книги:
Ако решиш да послушаш птицата, мини на 186.
Ако предпочиташ да послушаш другия глас, попадаш на 293.
226
Силен вятър разклаща върха на тополата. Опитваш се да слезеш с най-голяма бързина, но вече е късно — върхът на тополата се счупва с трясък и ти политаш към земята. Клоните драскат лицето и ръцете ти, удрят те по краката и тялото.
Ала ти не губиш присъствие на духа. Въпреки ударите, които получаваш, успяваш да се задържиш на един клон. Той се счупва, но скоростта на падане вече е намаляла. Другият клон, който успяваш да хванеш, вече е по-дебел и по-здрав.
Ура, ти си спасен!
Да, но главата ти е замаяна.
Ако решиш въпреки световъртежа да се спуснеш веднага на земята, мини на 179.
Ако предпочиташ да събереш малко сили, прехвърли се на 304.
А може би държиш да тръгнеш към Белите камъни заради тяхната лечебна цел? Тогава попадаш на 233.
227
Минаваш най-малко на двеста крачки от дървото със светещите плодове. Пред теб се издига каменистата грамада на планината с внушителните си остри върхове, но очите ти са все в короната на дървото, все очакваш някаква неприятна изненада.
И когато всичко минава благополучно, въздъхваш с облекчение.
Мини на 236.
228
Стоиш скрит зад завесата и гледаш лицето на крал Здрач — простичко, невзрачно и все пак хитро момче. Току тъй не се става крал, я!
От отворения прозорец долита шум. Излизаш от мястото си и поглеждаш навън. Едно копие просвистява и те улучва в гърдите.
Жалко, беше на крачка от крайния успех!
229
Хай-ваните вече те настигат. Сега не хвърлят по теб копия и стрели, искат те жив, цял-целеничък.
— Хай-вани, хо! — вика дружно цялата орда.
Завиваш наляво, но друга група хай-вани ти пресича пътя. Този път дебелите човечета те преследват като истински ловци. Когато преследвачите почти те настигат на брега на реката, от водата излиза водната фея.
— Насам, бързо — вика тя.
Феята те хваща за ръка и двамата скачате във водата. Скривате се в подмола на един дълбок вир. Сега забелязваш с учудване, че дишаш нормално под водата.
Разочарованите хай-вани дълго се лутат край реката, но най-подир предпазливостта им надделява над лакомията и чувството за мъст. Дебелаците напускат враждебната гора.
Поглеждаш към водната фея. Тя е изчезнала. Подаваш глава над водата и излизаш на брега. Наоколо е тихо, не се вижда ни звяр, ни човек, ни птица, но нещо ти подсказва, че си избързал с излизането на брега. Не те ли дебнат какаваните? Да, струва ти се, че е така.
Какво ти трябва сега?
Мълниеносни действия — попадаш на 150.
Да преодолееш колебанията си — отиваш на 54.
230
Зад гърба си чуваш шумолене. Обръщаш се и виждаш една грациозна фигура.
— Речната фея! — казваш с почуда ти.
— Да, аз съм феята на реката — кимва момичето.
Още при първите й думи нещо сякаш те удря в главата. Това не е речната фея, гласът на момичето е дебел и дрезгав. Веднага се досещаш: пред теб стои вещицата Зелда. Вадиш със светкавична бързина арбалета, но дъртата вещица е още по бърза — тя изчезва като дим.
Отиваш на 7.
231
Ръката ти напипва края на едно от запалените дървета. Стискаш го здраво и без някой да те забележи го завърташ така, че главнята да се опре на въжетата, с които си вързан. Огънят прогаря не само въжетата, но и ръкавите ти. Стискаш зъби и мълчиш, трябва да изненадаш неприятеля, ако искаш да го победиш.
Миризмата на печено месо кара какаваните да обърнат глави към теб.
— Ще повредим плячката — тюхка се един от какаваните.
Други вече са разбрали какво става. Двама какавани се хвърлят към теб с вдигнати копия.
Търкулваш се по тревата. Двете копия се забиват на мястото, на което седеше преди малко.
Удряш с разпалената главня единия, после другия какаванин. Докато останалите дебелаци стоят като втрещени, ти се втурваш към реката.
Ще направиш ли голям завой назад или ще продължиш напред?
Правиш завой назад — мини на 125.
Продължаваш напред — отиваш на 38.
232
Птиците със светещите човки те връхлитат с писък, който смразява кръвта. Замахваш с меча и две от тях падат на земята с отсечени глави. Няколко секунди краката им продължават да ровят с нокти пръстта, сетне последната капка живот ги напуска и те се вкаменяват.